Църквата „Свети Димитър” в село Врачеш днес чества 150 години от построяването си. По този повод празничната служба бе огласена от четиримата свещеници – отец Николай, който служи в софийския храм „Свети седмочисленици” и има родствена връзка със селото, неговият брат отец Васил от църквата „Свети Георги” в София, отец Димитър от село Врачеш и отец Алекси от Ботевград.
Неделната проповед бе произнесена от отец Николай. Той напомни на присъстващите миряни, че не трябва да пропускат да благодарят на Бог за радостните моменти, които им поднася животът.
Отец Димитър прочете слово, в което проследи историята на църквата. Празничната програма продължи с литературно-музикална програма с участието на деца от селото.

Църквата „Свети Димитър” е най-старата сграда в село Врачеш. През 1863г.-15 години преди освобождението ни от турско робство, когато все още ятагана плющи по снагата на народа ни, врачежани, село от 300 къщи, ентусиазирани от пламенна вяра в Бога и от голямо родолюбие, решават и се нагърбват с тежката задача да си построят храм. Чудно е сърцето на народа, то е много голямо, като океана и като него никога не замръзва, защото има скрита топлина и желание за вършене на добри дела, стига да има кой да го подтикне, предразположи и ангажира.
Не липсват и такива хора, като първия свещеник в църквата - Никола Славчев, които стават инициатори и повеждат бащината дружина, така да се каже. Строежът продължава 2 години и 6 месеца. Отговорен и главен майстор е е бил Вуно Марков от Врачеш. Най-близък негов помощник е бил Илчо Кьоса .


Любопитно е, че за изграждането на храма и ограждането на църковния двор с висок зид, са употребени 2000 куб.м. речен камък, отделно декоративно оформяне за корнизите, прозорците и около вратите.
Много мил и трогателен факт е, че на майсторите не е заплащано за труда.


Голяма е била радостта на врачежани за това, че си имат църква.  Посвещават я на Св.Великомъченик Димитрий, за да бъде той закрилник небесен на селото. И от освещаването и на 30 септември 1865 г. заживяват с нея, посещават я с жажда за евангелско слово и вярата им се утвърждава, и изявява  с установяване на ред хубави обичаи и традиции, които и днес все още се пазят.