При голям интерес премина представянето на второто издание на книгата на Петър Караиванов - „Васил Левски по спомени на Васил Караиванов – първи братовчед на Апостола”. Събитието се състоя тази вечер в зала „Орханиец” на Исторически музей – Ботевград. Гости бяха: проф. Андрей Пантев - историк, Стефан Караиванов – родственик на Апостола по майчина линия и издател на книгата, и Стоил Съйков – модератор на събитието.
„Тук виждаме една книга на едно семейство, на един род, които простичко, но точно, а точността е по-вълнуваща от фантазията и художествената измислица, разказват какво е било”, каза проф. Пантев при представянето.


Творбата съдържа автентични спомени на първия братовчед на Апостола - Васил Караиванов, събрани от неговия син д-р Петър Караиванов.
Първото издание на книгата излиза от печат  през 1987 година по повод 150-та годишнина от рождението на Левски.


Уверявам Ви, че в тази книга няма измислици. Васил Караиванов е бил свидетел на събитията, водил си е записки, които е предал на своя син. Автор на книгата е чичо ми Петър Караиванов, който е брат на моя дядо Стефан Караиванов. В продължение на 50 години Петър Караиванов е събирал материали, документи и снимки за книгата. За съжаление голяма част от тях се изгубиха, тъй като след смъртта му, жилището бе завладяно от негов съсед. Целият архив, който притежаваше – една стена с документи и писма, изчезна. Ние водихме дела, но безуспешно. Продължаваме да търсим архива, защото той е ценен за България, не само за нас, родствениците на Васил Левски. Това каза пред аудиторията в зала „Орханиец” Стефан Караиванов. Той благодари на присъстващите за проявения интерес към представянето на книгата.


Стоил Съйков представи компютърна разработка, която разказва как в Карлово честват 16-ти януари - Ден на кмета и общината. Тогава се отдава почит към паметта на първия демократично избран кмет в България – Васил Караиванов. Той става кмет на Карлово на 16 януари 1878 год. Васил Караиванов е първи братовчед на Васил Левски и касиер на Карловския революционен комитет. След смъртта на баща си поема управлението на известния за времето си Караиванов хан, разположен срещу къщата на Левски. Там са се провеждали заседанията на местния революционен комитет.


В края на събитието, на присъстващите в залата бе предоставена думата за въпроси към гостите. Един от очакваните въпроси към проф. Пантев бе: „Робство или присъствие”. В отговор историкът заяви: „Какво сте се толкова втурнали към един термин. Историята не е математика, историята не е счетоводна книга, не е и стъкмистика. Каквото и да кажем за онова време, самият факт, че са умирали хора, мъченически, свидетелства, че не е било благоденствен рай. Ако питате мен, един даскал може да употреби всякаква дума, а аз употребявам думите османско господство. Не можеш да заведеш деца в къщата на Тодор Каблешков, дори в къщата на Левски и да кажеш, че това е робска къща. Не можеш да кажеш, че робите са продавали и наследявали имоти. В същото време кои сме пък ние да кажем, че не е имало робство при положение, че те са се смятали за роби.”. Историкът категорично заяви, че не приема „съжителство”, защото следващият етап ще бъде ...”приятелство”.