През пролетта на 1866 година Митхад паша, на път за София, отседнал за отмора в село Самунджиево. Харесала му живописната долина, но най-вече му харесало селото. „При този кръстопът и това местоположение селото трябва да стане касаба, и не само касаба, а казалийски център.”, рекъл той. Така и станало. Султан Абдул Азис, издал ферман, с който уведомил жителите на Самуджиево, че от 11 март 1866 год. обявява селото за касаба, център на кааза, с ново наименование – Орхание. След няколко месеца, под ръководството на софийския каймаканин Фахим паша, се оформило планирането на града. Уголемили се кварталите, разширили се улиците, на главния площад, в архитектурния център, се намирал конакът на каймаканина, построени били и други сгради.

По-съвременният архитектурен план придал привлекателен  вид на площада, но гордостта на града, разбира се, била часовниковата кула. Днес празнуваме нейната 150-годишнина. С изключителен интерес от много граждани и гости на Ботевград бе посрещната инициативата на Община Ботевград и Историческия музей в града за отворени врати на кулата. Многобройни бяха посетителите, които се убедиха в нейното съвършенство с поглед отвътре. И заслужава го красавицата бяла, съградена от майстор Вуно Марков от село Врачеш. Освен многото възрожденски къщи, които е съградил, той прави воденици, църквата в родното си село, църквата в Орхание.

Часовниковата кула в нашия град е най-високата в България – 30 метра. Със своята олекотена конструкция и удължен силует, тя е и най-красивата. Обявена е за паметник на културата с национално значение през 2007 год. Часовниковият механизъм е изработен от местния железар Генчо Наков. Първият часовников механизъм се пази в музея и сега е изложен наред със специално подредената документална изложба по повод 150 години градско начало и 150 години часовникова кула. Камбаната е изработена от банския майстор Лазар Димитров.

Часовниковата кула е притегателен център на всичко случващото се тук. Около градския часовник се обявяват и война, и мир, тук се научават радостни и тъжни новини, прави се пазар. Около нея се вият кръшни хора на всеки празник. Ударите на часовниковата кула отмерват часовете и се чуват на разстояние 3 км във всички посоки.

С името Орхание градът съществува до 1934 год., когато получава името на изявения поет и революционер Христо Ботев. То ни се дава най-вече заради почитта и уважението на нашето население към Ботевите четници.

Събитията, довели до обявяването на село Самунджиево за град, бяха припомнени от директора на Историческия музей Тодорка Коцева и режисьора на любителския театър Веселин Вълков.


В чест на 150-годишния юбилей към небето на нашия град полетяха 150 балона, последвани от бели гълъби. В подножието на кулата се появиха огнени фонтани и се извиха кръшни български хора. По време на празничното честване прозвуча песента „Застроило се ново Касабе, ново Касабе, ново Орханье...”, изпълнена от смесен градски хор „Стамен Панчев”.