Днес се навършват десет дни, откакто една велика баскетболна звезда пренесе блясъка си на небето.


 Звездата на големия Георги, великата Беля, ботевградското баскетболно чудо, засия на небето, редом със звездите на Александър Белов, Крешимир Чосич, Мирза Делибашич, Сергей Белов - опоненти на игрището, съотборници и приятели от сборния отбор на Европа през 1973 г., от континентални първенства и международни турнири. Георги без време се присъедини към един друг славен отбор – заедно с Бойчо Брънзов, Христо Борисов, Румен Пейчев, Христо Дойчинов, Лазар Доновски, Стефан Стойков....


 Обожаван от привържениците на „Балкан“, често мразен от публиката в градовете с отбори-съперници, но уважаван от всички и пълнещ залите заедно със съотборниците си от големия отбор на „Балкан“ през 70-те години на миналия век. С ярко присъствие на 5 европейски първенства и много международни мачове и турнири. Уважаван - заради реализаторския си талант, уникалните си пасове, битките си в защита, огнения си темперамент....


 Благодарим ти, Георги, за това, че разнасяше славата на български баскетбол по света! Че пренебрегна офертите на софийските грандове и остана верен на родния си град и отбор! Че допринесе да се появи едно 15 хилядно градче като Ботевград на световната баскетболна карта! Че дълги години твоето име, заедно с тези на съотборниците ти, пълнеха и препълваха залите в България! Че баскетболът в Ботевград се превърна в религия! Че мало и голямо в града играе, гледа и обича баскетбола!


 Характерно за нас, българите, е да не почитаме героите си приживе. Георги също бе полузабравен от власт, общественост, клуб, привърженици от по-младите поколения....


 Уважаеми г-н кмете Гавалюгов, г-да общински съветници!


 Г-н Михайлов, президент на БК „Балкан“!


 Скъпи съграждани и любители на баскетбола от Ботевград и района!


 Искам на всички вас да припомня:


 Залата в Загреб /най-голямата/ се нарича „Дражен Петрович“.


 Залата в Задар – „Крешимир Чосич“.


 Залата в Сараево, но не някоя малка, а бившата „Скендерия“ – „Мирза Делибашич“.


 В Санкт Петербург има международен турнир „Александър Белов“, така се нарича и булевард в града.


 Питам всички вас:


 КАК ЩЕ ПОЧЕТЕМ НИЕ НАШИЯ ИСТИНСКИ ГЕРОЙ?


 Макар и посмъртно, как ще съхраним спомена, легендата за него, за идните поколения??


 　Веселин Драганов, София-Ботевград