Нашата съгражданка Малинка Цветкова завоюва пореден успех на литературното поприще в Испания. Както вече сме писали, от години тя живее и работи на остров Ибиса. Изключително дейна и творческа личност, тя активно участва не само в културния живот на българската общност там, а и на  страната. Доказателство за това е представянето й в международния конкурс за минипоезия  - II HOMENAJE AL POETA MARIO BENEDETTI,  организиран от испанското издателство CEREZO EDICIOES. В него участваха испаноговорящи поети от цял свят. Всъщност това бе едно от условията на конкурса. Другото изискване към авторите бе да представят до шест стихотворения на свободно избрана тема, ненадвишаващи десет реда


В конкурса се състезаваха 25 124 творби. Огромният интерес към него бе продиктуван от солидните парични награди за призовите места. Другата награда бе включване на избрани стихотворения в антология, носеща името на конкурса.


„Щастлива съм, че аз бях един от наградените автори. Това беше моят пореден успех,  14-ти поред, на литературен конкурс. Другото ново при мен е, че най-новата ми стихосбирка  - "Страх", която представих през януари тази година в Ботевград, се превежда в момента на официалния език на остров Ибиса – каталан, от известната поетеса и преводачка Нора Алберт. Идеята е стихосбирката  да излезе  на два езика - испански и каталан. Нора Алберт сама пожела да преведе "Страх". На въпроса ми колко ще струва, тя отговори, че добрите хора трябва да си помагат, за да направят света по-добър”, сподели Малинка Цветкова.


Публикуваме две от стихотворенията, с които нашата съгражданка участва в международния литературен конкурс в Испания:
 
ДУША


Целият ми свят събран е в теб, душа!
Със тебе тялото ми диша.
Чрез теб живея и обичам...


Уж мъничка си и незрима,
а колко много си ранима.
И колко можеш да болиш!...


ПЛАМЪКЪТ


Не спират бавно да растат годините.
Все по-студени ти се струват зимите.
Животът груб лицето набраздява .
Илюзиите в мрака се стопяват.
Вечерно те обгръща самотата.
Намираш себе си във тишината...
Угасва и любовната жарава.
Но пламъкът в очите ти остава...