Продължаващата криза на доверието към основните държавни институции разширява хранителната среда за популистки послания, насочени срещу представителната демокрация. Това е един от изводите на проучване на „Алфа Рисърч”. Министър-председателят Бойко Борисов е единственият лидер на партия, който успява да удържи подобни позиции при второ правителство в сложна парламентарна конфигурация. Оценката за дейността на министрите откроява като най-успешни регионалния министър Лиляна Павлова и министърът по еврофондовете Томислав Дончев. Регионалният министър Павлова запазва първото си място по одобрение, но трупа и негативи заради увеличената цена на винетките и качеството на някои строежи, поради което отстъпва лидерската позиция на Томислав Дончев в общата йерархия. Позитивен тренд регистрират също министрите Вежди Рашидов, Красен Кралев, Ивелина Василева и Даниел Митов, които по-слабо, но устойчиво се ползват с положителен баланс в оценките. Министри с тежки ресори, натоварени със силни очаквания, разнопосочни интереси и респективно, акумулиращи по-високо обществено недоволство. Сред тези членове на кабинета са финансовият Владислав Горанов, здравният Петър Москов, вътрешният Румяна Бъчварова, икономическия Божидар Лукарски, образователният Меглена Кунева. Останалите около 10-на министри също се ползват с преобладаващо отрицателни оценки, но поради по-слабата им разпознаваемост или специфичност на ресорите, те не привличат силно общественото внимание. За периода март – юни, правителството губи 2% от рейтинга си (от 20% на 18%), а недоверието нараства от 46% до 48%. Според социолозите, правителството получава подкрепа по някои от политиките си, но, в същото време, фокусира критиката от сложните отношения между управляващите партии. В най-голяма степен критични към коалиционните взаимоотношения са симпатизантите на АБВ, РБ и ПФ, но вече и в ГЕРБ има недоволни от начина, по който се разпределят отговорностите във властта. Към момента обаче е малък процентът на тези, които искат предсрочни избори веднага – едва 17 на сто. Парламентът продължава да губи обществено доверие: то спада до своеобразно дъно от 7.5% срещу 59% недоверие. Девалвира не само образът, но и самата функция на народния представител, което от своя страна създава благоприятна среда за разпространение на всевъзможни популистки тези. Патриотичният фронт силно поляризира обществото. Нарастват цялостно негативните настроения към него, но лидерите успяват да сплотят феновете си и да подобрят личните си позиции (Кр. Каракачанов - 18% и Валери Симеонов – 13%). Националистическото обединение бележи лек ръст. Готовност да гласуват за ПФ в началото на юни изразяват 4.9%, като това на практика изравнява позициите на фронта с тези на Реформаторския блок. При десните пък има вътрешни противоречия и липса на политическа инициатива. Към момента Меглена Кунева има процент преднина пред Радан Кънев като личен рейтинг, но двамата заедно не достигат до даже 20% одобрение. На този фон БСП след рокадите в ръководството си за първи път от 2014 г. насам отчита по-сериозен ръст в подкрепата – от 10.4% до 12.8%. Все още обаче ГЕРБ запазва почти 10% преднина. След лекия ръст в доверието към МВР, полицията и министър Румяна Бъчварова, отбелязан през пролетта, стрелбата в Слънчев бряг връща нивата към предишните ниски стойности.