Преди три години Люба Цакова пише писмо до еколога на общината и Регионалната инспекция по околната среда и водите, в което алармира за опасност от пресъхване на Жабешкото блато в защитената местност „Мухалница”.
„Поради малкото количество сняг, което имаше през тази зима, нивото на водата в Жабешкото блато е значително по-ниско в сравнение с предходната година и на места вече се забелязва засушаване. През март 2007 год. засушаване на блатото е причина за нарушаване на размножителния цикъл на планинската жаба Rana temporaria. Около 70% от площта на блатото е пресушена, а проверка на експерти от регионалната инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - София сочи за причина не само по-сухия период тогава, но и отводнителната тръба в началото на блатото, от страна на пътя, която отвежда водата му. РИОСВ тогава дава предписания на общината за нейното отстраняване”, пише в писмото. По-натам в него Люба Цакова настоява да се вземат мерки за запушване на тръбата или нейното отстраняване. Писмото й обаче остава без отговор.
Също през 2013 година Люба изразява своята загриженост за природната забележителност като подготвя есе на тема "Опазване и популяризиране на Жабешкото блато, местност „Мухалница”, община Ботевград”, с което участва в конкурса „Моите идеи – принос за зелен Софийски регион”, иницииран от фондация „Съвременност” в рамките на проект „Гражданско общество и местна власт - партньори за зелен регион” - регионална политика за информиране, опазване и устойчиво използване на биологичното разнообразие на Софийска област”. Есето не е публикувано до този момент. То стигна до нас чрез представител на природозащитна организация, според когото текстът заслужава да види бял свят, и то в момент, когато над Жабешкото блато тегне и друга опасност, за която botevgrad.com писа неотдавна /http://botevgrad.com/news/65943/V-opasnost-li-e-prirodnata-zabelejitelnost-Jabeshkoto-blato/
С разрешение на автора публикуваме есето за природния обект:
*За написването на това есе бях провокирана от конкурса „Моите/нашите идеи – принос за зелен Софийски регион” в рамките на проект „Гражданско общество и местна власт -партньори за зелен регион” в началото на 2013 година /тогава бях 16-годишна/. Темата на есето се появи от само себе си. От дете се разхождам с родителите си по пътя край Жабешкото блато в местност „Мухалница”, община Ботевград и знаех, че там се случва уникална миграция на планински жаби. Конкурсът беше чудесен повод за мен да опозная блатото и неговите ежегодни „посетители” по-добре, а също така и да насоча вниманието към неговото опазване и значимост, тъй като неминуемо, разкривайки красотата на това природно явление, аз се запознах и с опасностите, които го застрашават.
Люба Мариус Цакова /20г., II курс, право в Софийски университет „Св. Климент Охридски”/
Всяка година планинските жаби Rana temporaria слизат от южните склонове на Старопланинския дял „Било” по поречието на трите рекички Ечемишка, Червена киселица и Зелинска и в края на зимата и началото на пролетта в първите слънчеви дни на февруари се появяват в Жабешкото блато в местността „Мухалница”, където изхвърлят хайвера си. Когато малките жабчета пораснат достатъчно, те напускат блатото и се отправят по долината на рекичките към планината, където изчакват следващото топене на снеговете. Тази периодична миграция е единствената такава позната в света и това я прави уникална. Тя е открита за първи път през 1968г. от Владимир Бешков, старши научен сътрудник към БАН, който с помощта на Блага Ангелова, изследва миграцията в подробности. Според тях тя е възникнала преди 10-12 хил. години в края на последния ледников период, т.е. със затоплянето на климата. Това затопляне на климата довело до ограничаването на разпространението на тези жаби и ги тласнало към по-хладно в по-високите части на планините, като ги принудило да изминават при необходимост, каквато е размножаването, огромни разстояния от порядъка на 6 км. Независимо от трудностите, обаче, инстинктът на жабите се съхранява у тях и всяка година ги връща в блатото, където дават живот на следващите поколения.
Това блато е именно Жабешкото блато в покрайнините на община Ботевград, което през 1992г. получава статут на защитена местност. Със скромните си размери от 1,9ха. човек трудно би предположил, че то е от толкова голямо значение за биологичното разнообразие и за размножаването, а от там и за съществуването на този вид жаби. Блатото заема най-ниската част от мочурлива поляна, която пресъхва през лятото и се пълни с вода при топенето на снеговете, което осигурява подходящи условия за размножаването на жабите.
Самата Rana temporaria се намира под опеката на Бернската конвенция за защита на флора и фауна, а местността се ползва от закрилата на Закона за защита на биологичното разнообразие.
Запознавайки се с тази информация човек остава с представата, че в община Ботевград има защитена местност, в която се извършва уникална миграция на защитен вид жаби, и че тя със сигурност представлява интересна гледка, но отивайки там остава изненадан. По пътя за Жабешкото блато и буквално на няколко метра от него, поляните са засипани с тонове боклуци от всякакъв род – строителни отпадъци, битови отпадъци, дрехи и дори бебешки памперси, които някоя „загрижена” за околната среда и за бъдещето на детето си майка е изхвърлила там, вероятно, за да може след няколкостотин години правнуците ѝ да ги открият и съхранят като „важно историческо и културно наследство”. Тези отпадъци периодично биват заривани с тежки машини. Ако човек има щастието да посети блатото по време на размножителния период на жабите, то той ще има нещастието да види десетки от тях прегазени на пътя от моторни превозни средства, поради това, че блатото е разположено непосредствено до пътя, а липсва каквато и да е преграда, която да предотврати излизането на жабите на пътното платно.
Един от големите проблеми, свързани с опазването на Жабешкото блато е отводнителна тръба, намираща се в началото на блатото от страната пътя. През месец март 2007г. засушаване на блатото е причина за нарушение в размножителния цикъл на планинската жаба. Поради слабите валежи водата на територията на защитената местност е на по-ниско ниво от обичайното. Около 70% от блатото е пресушено. Проверка на експерти от Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ)-София сочи за причина не само тогавашния по-сух период, но и монтираната отводнителна тръба, отвеждаща водата от блатото. Експертите правят предписание на общината тази тръба да бъде отстранена, но досега мерки не са взети.
Въпреки статута си на защитена местност, „Мухалница” не се радва както на достатъчна защитеност, така и на достатъчна популярност. За тази местност знаят много малко хора. Като туристически обект тя не представлява голям интерес, защото не е популяризирана достатъчно.
В изпълнените местни екологични проекти Жабешкото блато често пъти е присъствало като обект, на който трябва да се обърне внимание, но реално за неговото съхраняване и опазване на района около него не е направено почти нищо.
С всяка изминала година мястото става все по –неприветливо, а всяко следващо поколение /може би като това на онази майка, изхвърлила памперсите/ знае все по- малко за него и затова, че то е уникално и неповторимо.
Поради всички тези проблеми бих искала да насоча вниманието на обществеността и местната власт към тази защитена местност в Софийския регион с цел нейното опазване и популяризиране.
Въпросите, свързани с опазването на местността не са възникнали през последните 5 или 10 години. Още през 1982г. Вл. Бешков, който открива миграцията, предлага отводнителната тръба в блатото да бъде „подприщена с чимове и камъни”, за да не се попречи на метаморфозата на ларвите на планинската жаба. През юни 1988г. той предлага блатото да се „удълбочи с булдозер” след миграцията на жабите през лятото или началото на есента, за да може да се затреви отчасти до идването на жабите. Ако бъде издълбана дупка 3x3 метра при опасност (деца с пръчки, кучета), жабите биха могли да се гмуркат надълбоко и при пресъхване да остане едно непресъхнало място. В същото време блатото да остане плитко и мочурливо, защото жабите имат нужда от затоплена плитка вода. От издълбаната пръст пък би могло да се изгради дига против отводняване.
Тези идеи остават нереализирани, въпреки усилията, положени от местните природозащитници. От друга страна, това ми дава оптимизъм, че нито сме първите, нито сме сами в идеите за опазване на Жабешкото блато. Но за да бъдат те реализирани усилията ни следва да се насочат в посока този природен обект да се опознае от повече хора.
С цел да популяризирам Жабешкото блато потърсих в Интернет известна научна информация за него. Открих, че такава в световната информационна мрежа съществува на отделни места в контекста на друга информация. Също така попаднах на няколко репортажа от новините на местната телевизия „Ботевград”, в които се съобщава за замърсяването на местността и за провеждани моторни гонки, непосредствено до блатото. Затова реших да потърся необходимата информация в местната библиотека. Научният материал, който събрах там, макар и оскъден, беше достатъчен, за да ми даде начало.
Липсата на конкретна информационна страница в Интернет ме доведе до идеята да въведа научна информация за Жабешкото блато в сайта на световната електронна енциклопедия Уикипедия. Въведох събраната информация в сайта. Така при въвеждане на името Жабешко блато, местност „Мухалница”, Уикипедия прави препратка към въведеното съдържание на електронната страница на община Ботевград. Мисля, че по този начин информацията за това уникално място ще стане достъпна за много хора, както любители на природата, така, надявам се, и на професионални общности.
Може би, първата стъпка към неговото популяризиране вече е направена?! Предстои ми да публикувам на страницата и интересни снимки на блатото и
неговите обитатели, заедно с научната статия на Владимир Бешков „Жаби – пътешественици” от 1983г.
В допълнение, би могло да бъде създадена facebook страница със същата цел. Идеята ми е тази страница да бъде обновявана с нова и актуална информация за блатото, като чрез нея да бъде съобщавано за нередности спрямо него и при такива тя да бъде обединително ядро на доброволци – „приятели на блатото”, които в страницата ще планират евентуални противодействия на нередности от различен характер, в това число замърсявания, палежи, упражняване на насилие над жабите по време на престоя им в блатото и т.н. В същата facebook страница биха могли да се организират поредица от фотоконкурси, като например „Планинската жаба през обектива” или „Жабешкото блато през различните сезони”.
Една идея, която търпи развитие във времето и е свързана с опазването на вида планинска жаба в местността е провеждането на ежегодни наблюдения и съставянето на статистики, свързани с миграцията им. Наблюденията се състоят в това да бъде следено кога пристигат жабите в блатото и колко време престояват в него. Също така могат да бъдат направени опити от страна на еколозите в общината и за тяхното ежегодно преброяване. Тъй като тяхната миграция е обвързана с климатичните условия може да бъде изследвано тяхното поведение.
Ако тези наблюдения бъдат провеждани всяка година и бъдат съставяни статистики ще може да се проследи, в зависимост от климата през съответната година, кога са пристигали и по-важното, ще може да се проследи дали броят им се увеличава или намалява. При отрицателни показатели на техния прираст биха могли да бъдат взети навременни мерки за тяхното опазване.
Тази година по-малката в сравнение с предходната година снежна покривка ме накара да изпитвам известни притеснения относно водното равнище в блатото. Във връзка с посоченото от мен по-горе, отнасящо се до поставената отводнителна тръба, допринесла за засушаването на блатото, бих искала да изразя мнението си, че създадената през 2007г. опасност за популацията на жабите би могла да се повтори и тази или следващи години. Отводнителната тръба не е демонтирана, съгласно предписанията на експертите, а вече се забелязва известно засушаване в крайните части на блатото. Затова реших да напиша писмо, което изпратих до еколога на община Ботевград. В него изложих своите наблюдения с цел да обърна неговото внимание върху необходимостта от вземане на съответни мерки от страна общинската власт за отстраняване на отводнителната тръба. Копие от писмото до еколога на общината изпратих и до РИОСВ- София. Надявам се скоро да получа отговор и най – вече подкрепа и загриженост от страна на хората, в чиито правомощия е да направят това.
Важен ход към опазването на планинската жаба е изграждането на ниска преграда от страна на пътя, имаща за цел да защити популацията от излизане на пътното платно и по-сигурно предпазване на яйцата на жабите. Също така могат да бъдат поставени табели с помощта на доброволци за намаляване на скоростта на моторните превозни средства в областта на блатото, за да може по време на размножителния период на Rana temporaria да не пострадат жаби.
Когато приех предизвикателството да изложа моите идеи за принос към зелен Софийски регион и реших да насоча вниманието на хората и обществеността към Жабешкото блато в местност „Мухалница”, аз самата знаех малко, както за планинските жаби и блатото, така и за тяхната уникална и никъде другаде по света срещана миграция. В хода на работата си, постепенно се запознавах с все по-нови и интересни за мен факти около миграцията и местността. Също така се запознах и с нови хора, които ми помогнаха с проучването на темата и за чиято помощ съм благодарна.
Но колкото повече навлизах в проблемите, свързани с популяризирането и съхраняването на местността, толкова повече се привързвах към нея и ставах все по-съпричастна към всичко, отнасящо се до този уникален природен обект и неговите „пътешестващи” обитатели. По този начин задачата ми се превърна в кауза, имаща за цел да защити нещо колкото малко, толкова голямо и значимо за биологичното разнообразие в Софийски регион като миграцията на планинската жаба Rana temporaria в местност „Мухалница”, община Ботевград.
Коментари от регистрирани и анонимни потребители. Скрий анонимните коментари