Всеки трети българин живее в тежки материални лишения. Те се затрудняват да си платят навреме основни разходи като наем, сметки за ток, вода и отопление или пък погасяване на кредит. Това показват данни на НСИ за 2015 г., които Европейската комисия използва за проследяване на напредъка в борбата с бедността и социалната изолация. Изглежда само телефонът и телевизорът са повсеместно достъпни - от тях се лишават съответно 3% и 2%. Над 53% от хората нямат как да посрещнат неочаквани разходи със собствени средства. 60.3% не могат да си позволят дори една седмица почивка извън дома. 37% от населението не може да си позволи консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден. 22% от хората, или близо 1.6 млн. българи преживяват с по-малко от 326 лв. на месец - това е линията на бедността за 2015 г. Тя се измерва като 60% от средния доход на човек. Миналата година индикаторите за бедност у нас са се влошили, защото делът на бедните хора се е увеличил с 0.2%. Освен това над 41% от българите са в риск от бедност, т.е. живеят с материални лишения и в домакинства на безработни. Това означава близо 3 млн. души и те се увеличават с 1.2% спрямо предходната година. По области бедността е много различна. Най-бедната област у нас е Шумен, сочат данните на НСИ. Там почти 31% от населението е под линията на бедност за региона - 283 лв. Варна е втората най-бедна област - с 28% от хората под линията на бедност за областта - 353 лв. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Кюстендил и Силистра - с по 11% и Габрово - с 13%. За Кюстендил измереният праг на бедност е 290 лв., за Силистра е 287 лв., а за Габрово - 326 лв. Ако се вземе отново 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата по области, се получава, че най-ниската линия на бедност има в Кърджали - 189 лв. и в Пазарджик - 216 лв. месечно на човек. Най-високия праг имат столицата - 504 лв., Варна - 353 лв. и Перник - 352 лв. Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. В българската етническа група мизерията засяга най-много пенсионерите - 50% от тях са под линията на бедност. При ромите пък най-много бедни има сред безработните - 44%. При работещите бедни турците са първи - 27%. В тази група попадат и 19% от българите.


Всеки трети българин живее в тежки материални лишения. Те се затрудняват да си платят навреме основни разходи като наем, сметки за ток, вода и отопление или пък погасяване на кредит. Това показват данни на НСИ за 2015 г., които Европейската комисия използва за проследяване на напредъка в борбата с бедността и социалната изолация. Изглежда само телефонът и телевизорът са повсеместно достъпни - от тях се лишават съответно 3% и 2%. Над 53% от хората нямат как да посрещнат неочаквани разходи със собствени средства. 60.3% не могат да си позволят дори една седмица почивка извън дома. 37% от населението не може да си позволи консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден. 22% от хората, или близо 1.6 млн. българи преживяват с по-малко от 326 лв. на месец - това е линията на бедността за 2015 г. Тя се измерва като 60% от средния доход на човек. Миналата година индикаторите за бедност у нас са се влошили, защото делът на бедните хора се е увеличил с 0.2%. Освен това над 41% от българите са в риск от бедност, т.е. живеят с материални лишения и в домакинства на безработни. Това означава близо 3 млн. души и те се увеличават с 1.2% спрямо предходната година. По области бедността е много различна. Най-бедната област у нас е Шумен, сочат данните на НСИ. Там почти 31% от населението е под линията на бедност за региона - 283 лв. Варна е втората най-бедна област - с 28% от хората под линията на бедност за областта - 353 лв. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Кюстендил и Силистра - с по 11% и Габрово - с 13%. За Кюстендил измереният праг на бедност е 290 лв., за Силистра е 287 лв., а за Габрово - 326 лв. Ако се вземе отново 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата по области, се получава, че най-ниската линия на бедност има в Кърджали - 189 лв. и в Пазарджик - 216 лв. месечно на човек. Най-високия праг имат столицата - 504 лв., Варна - 353 лв. и Перник - 352 лв. Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. В българската етническа група мизерията засяга най-много пенсионерите - 50% от тях са под линията на бедност. При ромите пък най-много бедни има сред безработните - 44%. При работещите бедни турците са първи - 27%. В тази група попадат и 19% от българите.Всеки трети българин живее в тежки материални лишения. Те се затрудняват да си платят навреме основни разходи като наем, сметки за ток, вода и отопление или пък погасяване на кредит. Това показват данни на НСИ за 2015 г., които Европейската комисия използва за проследяване на напредъка в борбата с бедността и социалната изолация. Изглежда само телефонът и телевизорът са повсеместно достъпни - от тях се лишават съответно 3% и 2%. Над 53% от хората нямат как да посрещнат неочаквани разходи със собствени средства. 60.3% не могат да си позволят дори една седмица почивка извън дома. 37% от населението не може да си позволи консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден. 22% от хората, или близо 1.6 млн. българи преживяват с по-малко от 326 лв. на месец - това е линията на бедността за 2015 г. Тя се измерва като 60% от средния доход на човек. Миналата година индикаторите за бедност у нас са се влошили, защото делът на бедните хора се е увеличил с 0.2%. Освен това над 41% от българите са в риск от бедност, т.е. живеят с материални лишения и в домакинства на безработни. Това означава близо 3 млн. души и те се увеличават с 1.2% спрямо предходната година. По области бедността е много различна. Най-бедната област у нас е Шумен, сочат данните на НСИ. Там почти 31% от населението е под линията на бедност за региона - 283 лв. Варна е втората най-бедна област - с 28% от хората под линията на бедност за областта - 353 лв. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Кюстендил и Силистра - с по 11% и Габрово - с 13%. За Кюстендил измереният праг на бедност е 290 лв., за Силистра е 287 лв., а за Габрово - 326 лв. Ако се вземе отново 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата по области, се получава, че най-ниската линия на бедност има в Кърджали - 189 лв. и в Пазарджик - 216 лв. месечно на човек. Най-високия праг имат столицата - 504 лв., Варна - 353 лв. и Перник - 352 лв. Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. В българската етническа група мизерията засяга най-много пенсионерите - 50% от тях са под линията на бедност. При ромите пък най-много бедни има сред безработните - 44%. При работещите бедни турците са първи - 27%. В тази група попадат и 19% от българите.

Прочети повече на: http://www.novini.bg/news/378698-%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BA%D0%B8-%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5-%D0%B2-%D1%82%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%B8-%D0%BB%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F.html