Макар че тази зима беше продължителна и мразовита, снеговете вече почти се стопиха и отстъпват място на пролетта, чието начало не би могло да бъде отречено дори непредвидимият месец март едва сега да започва. Само по себе си топенето на снеговете не е обикновено явление, защото води след себе си пълноводие във всички водоеми, потоци, реки, езера и т.н. Пълноводието на три рекички обаче е от особено значение за една малка местност в нашия малък град, за един голям свят и по-важното – за един животински вид. Всяка година, от 10-12 хил. години насам, в края на зимата и началото на пролетта теченията и поречията на трите рекички Ечемишка, Червена киселица и Зелинска се превръщат в основна „пътна връзка” между южните склонове на Старопланинския дял „Било” и местността „Мухалница” с дължина около 6 км. Този нетрадиционнен маршрут с крайна точка Жабешкото блато в местността се използва от добре познатите на нас, хората от Ботевград, планински жаби (Rana temporaria), които извършват удивителна миграция в търсене на подходяща среда за изхвърляне на своя хайвер. Впечатляващата миграция, на която ставаме свидетели всяка година, е от изключително важно значение за биоразнообразието и е рядко срещано явление в световен мащаб. (Така че може да си нямаме панди, но все пак сме късметлии.) 


Сякаш по разписание и тази година пролетното слънце стопи снега и планинските жаби пристигнаха. На първи март доц. Борислав Наумов и гл. ас. Симен Луканов (и двамата от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН) регистрираха присъсвието само на около 50-тина жаби в Жабешкото блато и наличието на около „150 клумпена с яйца”. На 3 март аз (авторът на статията) със съжаление открих, че блатото е съвсем глухо откъм жабешка глъчка. Успях да видя само една двойка жаби. Случайно или не, на 1 март 1971г. зоологът доц. д-р Владимир Бешков е на същото място и преценява, че в блатото има около 300 планински жаби с тенденция броят им да се увеличи през следващите дни (това той споделя в интервю от 03.01.2017г.). Тази съпоставка показва съвсем ясно, че броят на жабите намалява чувствително, и че причината за това трябва да бъде открита и премахната. 


На какво се дължи обаче тази драстична разлика в броя на жабите и как можем да решим този проблем в помощ на нашите странстващи приятели?


Когато доц. д-р Вл. Бешков открива миграцията, в блатото имало „попара от вода и сняг”, повърхността му била гладка и жабите се прескачали една друга. Днес обаче блатото е силно обрасло с папур, което оставя съвсем ограничена водна повърхност за планинските жаби. Те са принудени да оставят хайвера си в някои по-свободни покрайнини на блатото, като тези участъци са крайно недостатъчни за нуждите им. Следователно съвсем естествена последица е приятелите ни с всяка година да намаляват.


Решението на този проблем се оказва просто, но с голямо значение. Научни изследователи, биолози и еколози, които се запознаха с проблема, дадоха предписание идния септември папурът да бъде премахнат без опасност както за хайвера на жабите, така и за други видове обитаващи блатото. 


А ако някои от нас се питат как може тази миграция да съществува толкова време, как всяка година жабите могат да се връщат на едно и също място, как малките жаби знаят накъде да поемат, когато техните родители отдавна са в планината, то може би е най-добре да си отговорим по модерния начин, а именно с мъдра сентенция, която да ни разкрие не отговора на тези въпроси, а величието на явлението, което наблюдаваме. В този случай мисля, че Волфганг фон Гьоте е съвсем красноречив – „Природата е най-великият творец.”


 


Люба Цакова


 


Снимките към публикацията са предоставени от Емилия Вачева. Описанието на фотосите гласи: В общо линии на снимките се вижда колко обрасло е блатото и че жабите използват само откритите части от блатото. Преобладават мъжки животни (тези със синеещите гуши), те стоят дълго време в очакване на женските, докато женските идват, за да снесат и в рамките на ден-два напускат блатото. Женските са червеникаво-кафявите. На една от снимките мъжка и женска жаба купулират. Има и снимки с клумпени от яйца.