Безспорно една от интересните атракции в празничната програма, посветена на Великденския събор на Ботевград, бе изпълнението на един от най-древните обичаи по нашите земи – нестинарство. Той е бил особено разпространен в началото на 20 век в някои български и гръцки села в Източна Тракия. Традицията се изпълнява на празника на светите равноапостоли Константин и Елена. Нестинарите танцуват боси върху жарава с иконата на двамата светци в ръце. По време на своя обреден танц, те изпадат в състояние на транс и нерядко изричат пророчески думи, отнасящи се за бъдещето, за здравето и благополучието в селото. В много голяма степен ритуалният танц е насочен и към преодоляване на злото, към осигуряване на покровителството на свръхестествените сили при постигането на здраве, плодородие и благоденствие в новия аграрен цикъл. Съществуват много и различни схващания за етимологията на думата „нестинар“ – според някои, името произлиза от гръцкото „анастенагмос“ (въздишане, пъшкане), което издават нестинарите по време на ритуалния танц. Според други е възможно да произлиза от гр. „анастено“ (възкръсване), което да навежда на мисълта за дълбока връзка с раннохристиянския обичай, свързан с Благодатния огън , при който се носят запалени свещи в процесия. Според трети източници, наименованието произлиза от гр. „(х)естия“  (огън, огнище), което подсказва връзката на нестинарите с древните божества-покровители на домашното огнище. 


В наши дни нестинарството е само туристическа атракция. Изпълнителите на танца биват наричани „огнеходци“ и те не притежават качествата и митологизираните дарби на старите нестинари, на тяхната самобитна природа.


В следобедните часове на първия ден на Великден програмата продължи с изпълнения на народната певица  Ангелина Милева и танцова формация “Антик“, група “Аутентик“ и талантливата Габриела Партовска от Ботевград. От 20.20 часа бе изпълнен обичая нестинарство. Последва концерт на дуета Павел и Венци Венц.