По-рано днес цветя бяха поднесени пред мемориалния комплекс в местността „Косматица” в Новачене, където се води решаващата битка за откриване на пътя към Орхание. В продължение на 9 часа и в протежение на 8 версти руските войски водят сражение и удържат на напора на повече от двайсет пъти превъзхождащия ги противник.  


Паметникът на свободата в Ботевград също бе отрупан с цветя. Така хората днес изразиха своята дълбока признателност за героизма и жертвоготовността на бойците, участвали в Руско-турската освободителна война /1877-1878 год./, и извоювали свободата на родния край преди 140 години.   


Пред паметника прозвучаха най-обичаните български патриотични песни и китка от популярни руски песни в изпълнение на формация „Българи”.  Гласовитите млади мъже повдигнаха настроението и духа на гражданите, дошли на площад „Саранск”.


Преди това директорът на Исторически музей – Ботевград – Рени Петрова, поднесе слово, което публикуваме: 


Уважаеми гости и жители на ботевградска община,


29-ият ден на месец ноември е нашият ден! Ден, в който свеждаме глави, за да помълчим и да си спомним, и благодарим. 


В края на 1877 г. Ботевградският край става център на военни действия и събития, които надхвърлят границите на местната ни история. Средищното и стратегическо разположението на града по пътя за София и неговото освобождение е от изключителна важност за една от най-блестящите страници в Руско-турската война, а именно зимното преминаване на Западния отряд на генерал Гурко през Балкана, което ускорява победния ход на войната.


Сведенията, с които разполага руското командване в началото на ноември 1877г., преди да тръгне от Телиш, са събрани предимно от българи доброволци. Те доказват наличието на струпана елитна турска армия в тогавашната Орханийска околия, командвана от сердар екрем Мехмед Али Паша. За да бъде задържана тя далеч от Плевен, докато се реши съдбата на града, Гурко с генералите Дандевил и Клодт решават да настъпят към старопланинските проходи, които са на турско разположение. С тази цел на 15 ноември 1877г. Западният отряд тръгва на югозапад и се отправя към днешен Ботевград. 


Краят на чуждата власт в нашия град е предрешена от две важни военни действия на западния отряд – победата при Правец и тежкото сражение при  Новачене. Битка, в която 150 души, командвани от полковник Лихтанский, се изправят срещу  2 400 души редовна турска войска и 500 черкези. В продължение на 9 часа и в протежение на 8 версти  русите се сражават и  удържат на напора на повече от двайсет пъти превъзхождащия ги противник.  


„Много куршуми, предназначени за нас, попадаха в нещастните българи. Мъже, жени и деца се въргаляха на всяка крачка“, разказва щабс капитан Гулковский. Имената и броя на загиналите в този ден остава неизвестен. 


Въпреки загубите и тежкото поражение, руското командване отчита, че поставената задача пред отряда на генерал Клодт и тази част на западния отряд, е изпълнена. “Орханийските войски бяха отвлечени и на помощ на правешкия отряд не отидоха” – се казва в телеграма на главнокомандващия Николай Николаевич до Императора. След тази битка и победата при Правец пътят за освобождението на Орхание  е открит.


Последните дни на потисничество са критични за местното население, което е принудено да бяга и да се укрива.


„Настъпи страшна нощ – пише в спомените си Петър Ценов – гробна тишина царуваше навред, само виенето на кучетата и рядко пушечни гърмежи нарушаваше зловещата тишина… От време на време сред нощната тишина до нас долитаха викове и отчаяни писъци на жени.“


На 29 ноември войските на лейб-гвардейските Улански и Московски полк от изток, преминавайки през село Лъжене, навлизат в опустошения и изоставен и от българи, и от турци град. Така Орхание - градът, от който турците се готвят да спрат руското настъпление към Балкана, пада без бой, но разграбен, разсипан и обезлюден.


Тежката участ на българите в града при оттеглянето на турците е предадена и от именития кореспондент на Дейли Нюз - Джанюариъс Макгахан.  


Според неговите записки, завърналите се изселени, макар и в разрушени домове, на  8-ми  декември с нова надежда посрещат генерал Гурко и неговия щаб. Месец по-късно легендарният зимен преход през Балкана е осъществен и решава окончателно изхода на Руско-турската освободителна война.


Днес в подножието на Арабаконак е тихо! Но ехото на всяко бойно „ура“ е все още живо. То живее в душите ни. Води ни по свещените места, където се ражда свободата. В знак на признателност към загиналите знайни и незнайни чужди и български воини,  платили с кръвта си нашата свобода, ние свеждаме глави! Поклон и благодарим!