От незапомнени времена в Етрополе се предава от поколение на поколение един ритуал, чието изпълнение е в два последователни дни – „Пеене на пръстенете” през първия ден и „Наричане на пръстенете” – през втория.
Провежда се винаги на 13 и 14 януари или около Васильовден /по стар стил/. И винаги на площад, наречен „Зольовец” на името на майстор Зольо, съградил  чешма на своята любима, която наричаме до днес „Зольовската чешма”. С нея върви и легендата, че който другоселец пие вода от тази чешма, става етрополски зет и остава завинаги в Етрополе. По тази легенда преди 40 години етрополският зет Николай Коев създаде Празника на етрополските зетьове. Една сторозаветна легенда с продължение и в наши дни.
Както и празничният ритуал, който се проведе вчера и днес на пощад „Зольовец”.
Пресъздадоха го момичетата и момчетата от ТА "Балканска младост", Духова музика  „Етрополе”, Женска вокална група "Димана" и детска група за народно пеене от ученици на СУ "Хр.Ясенов".
Първият ден - „Пеене на пръстенете”: карачицата подканя мало и голямо да пусне своя нишан в обкиченото с бръшлян и здравец котле. Да си вземат по няколко зрънца  от житото, да го поставят вечерта под възглавницата и да запомнят какво са сънували през нощта. Сънищата се сбъдвали винаги.
След като събере нишаните – пръстенчета, гривни, накити, и кой каквото му е скъпо на сърцето, карачицата  оставя котлето да престои през ноща навън в градината. Поверието е, че ако през нощта водата в котлето е замръзнала, годината ще бъде здрава и берекетлия.
Вторият ден - „Наричане на пръстенете”:  приключи преди часове. Пъвото нещо, което карачицата оповести беше, че водата в котлето е замръзнала и годината ще е здрава и плодовита. Че как няма да замръзне в тези минусови температури вчера и днес и особено през изминалата нощ.
След това започнаха наричанията: за здраве, берекет, добър занаят, професия и учение, любов и добро семейство, придобивки за дома и семейсвото и какво ли още не беше изречено при всяко вадене на нишаните.
Дали днешните млади хора вярват или не вярват на наричанията, никой почти не може да каже със сигурност, но едно е вярно, че трепетите на момчетата и момичетата не бяха малки. Вероятно и тайната надеждица предреченото да се сбъдне. Кой знае?!...Може пък и така да е, след като толкова поколения преди нас са го правили!
И през двата дни началото и краят на ритуала започваше и завършваше с кръшни български хора. При това от млади хора. Та нали затова е казано, че...хорото никога не остарява.
Чрез снимковия материал сме се опитали да пресъздадем преживяното през двата празнични дни.