Исторически музей Ботевград организира Ръкотворница на Баба Марта

Чех е инициатор и дарител на паметника на Апостола във Велико Търново Инициатор, дарител и организатор за построяване на паметника е Карл Йозеф Папоушек - чех по народност, син на маестро-музикант, учител и диригент. Бащата на Карл, Йозеф Папоушек е първият диригент на военен духов оркестър от 20 чешки музиканти в България, поели основаването на представителна военна духова музика в новоосвободена България през 1879г. Дошъл уж временно в град Велико Търново, той така го обикнал, че завинаги свързал живота си с него и България. Карл Папоушек е роден в старата българска столица като едно от петте деца на многолюдното семейство. Участвал като подофицер в Първата световна война, получил орден за храброст и българско гражданство. Установил се в град Орхание (Ботевград) и открил малка печатница и книжарница. На 2 юни 1939г. в града е открит паметник на Ботев, изграден по инициатива и със средства на Карл Папоушек
За съжаление жителите на Ботевград надали знаят кой е дал парите за паметника

Уважаеми господин...,
След като в Ботевград нищо не знаем, само за ваша информация е редно да отбележа, че учениците дори от ПГТМ "Христо Ботев" познават патрона си, бюст-паметника в двора си и Карл Папоушек, за който често "презентират"!
Освен всичко останало, вашия бегъл опит за копиране на текстове от интернет е малко смущаващ! Така и Баба знае!Ето и целия текст, за запознаване!!!

След Освобождението на България в Търново се сформирал духов военен оркестър и били поканени двадесет чешки музиканти, завършили военно-музикалната школа в Прага. Сред музикантите се озовал и бащата на Карл Папоушек – Йозеф. Той станал първият диригент на военен духов оркестър в Търново и България. Дошъл временно в старопрестолния град, той го обикнал и останал в него. Работил като учител по музика, диригент и композитор и със съпругата си Ирина създали многолюдно семейство, в което се родили пет деца. Третият им син се ражда на 9 април 1894 г. Кръстили го Карл, но всички го наричали Карло. В началото на двадесети век Йозеф Папоушек бил назначен за диригент на гарнизонния духов оркестър във Враца и цялото семейство напуснало Търново. Във Враца Карло започнал да учи печатарския занаят, който по-късно станал негова професия. Той и двамата му братя участвали като чужди граждани в Първата световна война 1915/1918 г. За проявен героизъм след войната и тримата получили българско гражданство, а за военните си заслуги Карло е награден с два ордена за храброст.
След завръщането си от фронта, вече български гражданин, се установява в Орхание (сега Ботевград), където живеела неговата леля – сестра на майка му, омъжена за капитан Данаил Николов. Усвоил печатарския занаят, решил да създаде своя собствена печатница. Не след много време отваря и собствена книжарница. Постепенно дейността на печатницата се разраства и започва да обслужва и други градове. Приемали се поръчки от Пирдоп, Червен бряг, Луковит. През 30-те години купува нова, по-голяма машина и открива печатница и в Етрополе.

На печатарския занаят обучил много местни младежи, които по-късно списват издавания от него вестник „Орханиец”. Първият му брой бил отпечатан на първи януари 1927 г., а от 1935 г. е преименуван в „Ботевградски новини”.
Карло Йосифов участвал активно в културния и обществен живот на града. Опознал много култури и народи, той се отнася с голямо уважение и почит към двама от най-великите български революционери. Тази си любов той изразява чрез многобройни публикации в издавания от него вестник. Всяка година отпечатва листовки, брошури или малки книжки със стихове на Христо Ботев по повод годишнината от рождението или смъртта му. Печата спомени на съратници на Васил Левски за посещението му в Орхание. С голям ентусиазъм участва в преименуването на Орхание в Ботевград. През 1935 г. става инициатор за построяване на паметник на Христо Ботев в града. Основава дарителски фонд и първите постъпления са от издадената в печатница „Карло Йосифов” книжка със стихове на Христо Ботев.
На 2 юни 1939 г. – деня на гибелта на Ботев, при тържествена обстановка в града, носещ неговото име, паметникът е открит. След кмета слово произнася и Карло Папоушек. В него той казва: „Считам за свой дълг да поднеса тоя скромен паметник дар на града, в който живея от двадесет години”.
Карло Папоушек не забравя и своя роден град Велико Търново. Със собствени средства той финансира паметника на Васил Левски в града. Отначало паметникът е възложен на скулптора Павел Метеоров. Комисията обаче приема проекта на скулптора Любомир Далчев. Паметникът е открит през 1948 г. при голяма тържественост в деня на обесването на Васил Левски.

Всяка година в деня на трагичната гибел на Апостола Карло идвал в своя роден град и поднасял цветя пред паметника. Неговите съграждани оценяват родолюбивия му жест и през 1948 г. го обявяват за почетен гражданин на Велико Търново.
През 1950 г. той напуска Ботевград. Подарява своята печатница на общината, а част от машините дарява на университета в град Варна и основава фондация за подпомагане на бедни студенти. Последните години от живота му преминават в София, където работи като словослагател в университетската печатница. След тежко боледуване умира на 20 юни 1964 г.
В издадения от неговите близки и приятели некролог пише: „Чех, роден в България, той я обикна като своя първа родина и отдаде на нея всичко, на което бе способен. За него дългът към родината и ближния бе смисъл на живота”.