Днес е свещена дата за всички нас, защото на този ден преди 140 г., след 5-вековна османска власт, България възкръсва за нов живот. Една империя признава свободата на един малък, но  корав народ.


Трети март не е просто дата,  която свързваме с освобождението на България. На този ден си припомняме за  изпепелената от петвековни пожарища българска земя и нейния  народ, който през столетията на чужда власт запазва своята вяра, непокорен  дух и добива съзнание за свобода и равенство. Народ, който на бунтовното си знаме изписва страховита и величава клетва “Свобода или смърт”.


В този ден отдаваме почит и припомняме, че българската свобода става възможна благодарение  саможертвата на стотици знайни и незнайни учители и свещеници, занаятчии и търговци,  летописци и книжовници,  хъшове и бунтовници. 


Трети март е доказателството, че жертвите от Априлското въстание не са били напразни, българските доброволци, чуждите воини, загинали, сражавайки се във войната, са дали живота си в името на нещо свято – в името на България и Свободата!   


Свободата, пътят до която започва от хайдушките пътеки, минава през нелегалните комитети на Левски, узрява в саможертвата, изкачва стръмните сипеи на Ботевия Вола, за да се стигне до Руско-турската война от 1877 – 1878 година. В историята ще останат студовете и жегата, кървавите битки при Шипка и Шейново, пожарищата в Стара Загора, долината на мъртвите край Плевен , Зимния преход през Балкана и много други  битки и сражения.


Днес наш дълг е да помним тази война, ознаменувала заветната цел и превърнала се за нас в Освободителна! Да помним хилядите руски, румънски, белоруски, украински и финландски воини, пролели кръвта си за нашето Освобождение и оставили костите си завинаги тук на българска земя. Поклон Вам, герои!


Да помним смелостта на предците си, отдадените сили, пожертваните животи и съдби! За свободата! За свободата! Да живее България! 


Тези слова прозвучаха от празничната трибуна при паметника на Свободата, който за поредна година на днешната дата бе отрупан с венци и цветя в памет на загиналите за Свободата на България. По традиция бе запален вечният огън, с който изразяваме почитта си към тях. По азбучен ред бяха изброени имената на националните и местни герои.


Кулминация в тържествената програма на община Ботевград в чест на 3-ти март бе красивата празнична заря, която направи празника истински и още по-емоционален.