На 92 години почина и днес беше погребана в гробищния парк на с. Лопян обичаната от всички, дългогодишна учителка Цанка Мирчева.
Тя отдаде 34 години от своя живот на учителството, а останалите-за културния разцвет на село Лопян. Заради активната си дейност тя е отличена с много награди: грамоти, ордени и медали. През цялото си време даваше по много на всеки, докоснал се до нейната богата душевна дейност.
Затова и днес хората от селото се стекоха на нейното погребение, за да засвидетелстват преклонението си пред пълноценния жизнен път на обичаната от всички Цанка Мирчева. Ще липсва на много хора. Мястото й сред обществото наистина остава празно. И, за да не опустява селото в тези критични времена, тя постоянно заръчаше: ”Идвайте си!” С която заръка остава в сърцата на хората.
Цанка мирчева обожаваше руския език, руската литература и поезия. С феноменалната си памет знаеше наизуст произведенията на Пушкин и Лермонтов, рецитираше Вазов и Яворов. Тя обичаше предметите, които преподаваше с години в Лопянското училище. Обичаше и своите ученици и с вещина ги водеше из дебрите на съответната науката. Предаваше им и своите добродетели и човещината, която беше придобила от родителите си.
За нея може да се каже, че беше УЧИТЕЛ,  с глави букви написано – вещ специалист в преподавания материал, учител и педагог, с благ характер и безкрайна човещина. В преподаването влагаше своето умения и новаторски похвати. Безкрайният й стремеж като учител беше да формира у нейните ученици доброта и човещина. Желаеше да ги види след време като високо образовани  и интелигентни хора.
Ние, нейните ученици никога няма да забравим часовете по география с „пътуванията по карта” през морета и океани, към непознати страни и народи. В нейните часове по руски език с лекота се запомняха не леките падежни форми на руския език.
Като много добра певица, по пеене преподаваше и придаваше на своите ученици любовта към пеенето и към певческото изкуство.
Много поколения ще свързват своя живот и спомените си с името на Цанка Мирчева, с нейното просветно и културно дело в Лопян. Стройна и елегантна, винаги дружелюбна и усмихната, привличаше хората към себе си и, без да им се налага, им предаваше частица от своите добродетели.
За своя 92-ри рожден ден, тази година Цанка Мирчева получи от своите деца и внуци излезлия от печат Сборник с нейни спомени. Една книга, с майсторски предадения колорит и живота на хората и природата на родното й село Лопян. В него е отпечатана и повелята й към хората в стихотворението „Идвайте си!”! Една съвременна повеля на живота и заклинание.
Един безценен дар, не само за нейния рожден ден, но и за историята, и живота на селото.   
Сбогом, учителко! Почивай в мир! Хората те обичат и няма забрава за теб и твоята памет!


Снимката е от архива на сайта