Възпитанички на ТПГ „Стамен Панчев” са сред отличените участници в 47-ото издание на международния епистоларен конкурс, който се организира от Всемирния пощенски съюз и Юнеско. Това са Александра Ининска, Анелия Петрова, Емилия Каменова, Марсела Маринова и Симона Андреева. Подготовката им за участието в надпреварата премина под ръководството на техния учител по български език и литература г-жа Веселка Еремиева.  


И петте момичета са ученички от 9 „а” клас на професионалната гимназия. Те получиха своите поощрителни награди  - грамоти и книги, в навечерието на Световния ден на пощите – 9 октомври.  


Темата на тазгодишното издание на епистоларния конкурс бе: Представете си, че сте писмо, пътуващо във времето. Какво послание бихте искали да предадете на своите читатели? Организатор на надпреварата за България е „Български пощи” АД.


Всяка от допуснатите до конкурса творби трябваше  да отговаря на следните условия: Да бъде написана като писмо до приятел, близък, известна личност и пр., като съдържа  всички обичайни за писмото елементи (адрес на подател и получател, обръщение, поздрави, подпис);  Да съдържа не повече от 1000 думи; Стриктно да се придържа към зададената тема. Авторите следва да се въздържат от изтъкването на каквито и да е политически и религиозни мнения. 


Нов момент в изискванията за 2018 година бе в текста по никакъв начин да не се споменава името на държавата на автора, както и всякакви връзки и препратки към нея.


Ето и съдържанието на едно от писмата, което публикуваме с любезното съгласие на неговия автор: 


Здравейте, всички! 


Сънувах ... сън. Аз съм писмо сън. Писмо на едно влюбено момиче, което още не е срещнало любовта. Днес ще Ви разкажа за моята мечта. 


Сънувах моята първа любов - синьо облече, майско цвете, добро сърце, разбиране… Пътувах толкова дълго - от сън на сън, от сърце в сърце…, видях толкова влюбени, очаровани, омаяни от копнежите на любовта. Имаше и тъжни, загубили по някакъв начин своя човек.


Научих, че любовта е нещо, което трябва да се пази. Крехко листо, нежно перце, чисто като моето писмо, като моя сън. Понякога тя идва неочаквано, а понякога постепенно, чрез приятелството. Тя /дори и когато си отива/, е прекрасна. Вярвам, че всички безусловно се стремим към нея и я чакаме цял живот. Е, прощавайте, ако Ви отнесох с моя сън. Не се сърдете, че отнех от ценното Ви време - да подреждате папки, да бъдете важни, да бъдете заети. Отделете поне една минутка. Какво сънувахте? 


Чакам вашите писма: М. 


2З.03.2018 г. 


Ботевград