Трети март е най-значимата дата в българския исторически календар. На тази дата, преди 141 години, България се отърсва от тежките окови на петвековното османско иго. Свободата е извоювана с хиляди жертви от различни националности. В тези исторически дни, когато се решавала съдбата му, българският народ, взел активно участие. Освен опълчението, което се биело рамо до рамо с русите, в турския тил се образували народни чети  - в Македония, Тракия и Мизия. Четниците подпомагали българското население, громели турските тилови части, предавали важни сведения на руското командване, вършели разузнавателна работа.


След победата при Плевен руската армия преминала в общо настъпление. Под командването на генерал Гурко част от войските преминали Стара планина. Проходите били затрупани със снежни преспи. На 4 януари 1878 година София била освободена. Генерал Гурко се насочил към Пловдив. 


Голяма победа спечелили и войските под командването на генерал Радецки. Те преминали Стара планина и при селата Шипка и Шейнова разгромили и пленили войската на Вейсел паша. Скоро руската армия превзела и Одрин. Пътят към Цариград бил открит.  


На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. По силата на този договор се създава единна българска държава, в чиито граници влизат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в).


Със Санстефанския мирен договор се слага край на Руско-турската освободителна война. Англия и Австро-Унгария се противопоставят на договора. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 г. Страната се разделя на България и Източна Румелия до Съединението през 1885 г. 


От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско иго. Със свое решение от 5 март 1990 г. Народното събрание обявява датата за национален празник на страната.


В Ботевград програмата за честване на националния празник на България  започна с тържествена церемония по издигането на националния трибагреник, флаговете на Община Ботевград и на Европейския съюз, изпълнена от възпитаници на ПГТМ „Христо Ботев”. 


След церемонията кметът Иван Гавалюгов се поклони и постави цветя пред паметника  на Апостола на българската свобода. 


Участниците в празничното шествието, предвождани от духов оркестър „Ботевград”, се отправиха към църквата „Свето Възнесение Господне“. В двора на храма, при войнишките паметници, архиерейският наместник отец Борис отслужи панихида в памет на загиналите в борбата за Освобождението на страната, а след това директорът на Исторически музей – Ботевград Рени Лазарова припомни накратко бойните действия за овладяване на подстъпите към Арабаконашкия проход, при които загиват 28 руски воини, десетки са ранени и превозени в лазарета в Ботевград, тогава Орхание. 


"Тук в тихия двор на една светиня, църквата „Свето Възнесение Господне”, по традиция на 3-ти март, ние – жителите на Ботевград, отдаваме почит на загиналите в нашия край чужди воини.


На 3-ти декември 1877 г. в едно от сраженията за овладяване подстъпите към Арабаконашкия проход и отклоняването на хилядна турска армия, готова да потегли за Плавен, авангардът на генерал Елис, част от Западния отряд на генерал Гурко е подложен на силен артилерийски огън. Сражение, при което загиват 28 руски войници, десетки са ранени и превозени в лазарета в Ботевград, тогава Орхание. 


Три месеца по-късно, вестта за освобождението на България, жителите посрещат тук в двора на църквата, където се намират все още пресните гробове на подпоручик Войницки, подпоручик Волков, капитан Ушаков и още трима войници, ранени в боевете при Маркова чукла под Арабаконак.  


В прослава на руския император Александър II е отслужен благодарствен молебен, а благодарността на местното население се изразява в усърдието да не остане непогребан християнин.


Хиляди, из цялата българска земя, са жертвите на една война, оказала се неизбежна", припомни Рени Лазарова. 


В знак на почит и уважение, признателните ботевградчани спазиха традицията по поднасяне на цветя пред войнишките паметници в двора на старата църква.