Тази година се навършват 75 години от битката в м.Черни дол край с. Брусен, където загиват 19 партизани от Червенобрежкия отряд „Георги Бенковски”.
По този повод днес, 22 юни, имаше възпоменателен митинг пред паметника-костница на загиналите.
Възпоменателният митинг е организиран от Общинските ръководства на БСП и БАС. Пред паметника-костница бяха близки и роднини на загиналите, жители на селото и общината.
Слово по повод годишнината произнесе Павлета Давидова. Тя припомни отново събитията от онези страшни дни, от онова барутно време, когато в неравен бой загиват 19 партизани от Червенобрежкия отряд „Георги Бенковски”.
В началото Емилия Димитрова и Лъчезар Лазаров представиха тематичен рецитал.
С тържествената проверка прозвучаха имената на загиналите в м. Черни дол.  Тематично подбраните песни, Певческата група при НЧ „Слънце” в с. Лопян, с ръководител Пейо Пеев, бяха в пълен унисон с атмосферата на преклонение пред подвига на онези млади хора, чиито кости лежат в основата на величествения белокаменен паметник.
С едноминутно мълчание и падане на колене, с венци и букети от свежи планински цветя за пореден път беше почетена тяхната памет.


Водещ на митинга беше Радка Толева.


За втора поредна година напомняме моменти от хронологията около самата битка край Черни дол.


През зимата на 1943-1944 г. ръководството на отряда води трескава организационна дейност. Разрастването му налага на 25 юни 1944 г. в местността "Азаница” в Гложенския Балкан ръководството на XI плевенска въстаническа оперативна зона да вземе решение за образуване на нова трета чета. За неин командир е определен Йото Врачев-Стоян, за политкомисар Александър Пъшев-Владимир. Определени са и тримата взводни командири - Филип Дилов /Филип Тотю/, Митка Гръбчева-Николина /Огняна/ и Кирил Кръстев-Гайдарски /Кирчо/.
Още същата вечер на 25 юни 1944 г. четата се отправя към новия си лагер в Тетевенския балкан. С тях тръгва и новоизбрания командир на отряда Стоян Стоянов /Божо Доктора/. В четата, наред с опитните партизани, са разпределени и новопристигналите. Придвижването е свързано с редица трудности. От тридесет и един само 17 имат оръжие. Една част от тях са болни, изтощени и ранени.
След дългия преход рано сутринта на 26 юни четата спира в малката горичка в местността "Черни дол”.
Наблизо са къщите на махала Слатина, а долу е село Брусен.
Съвсем наблизо в горичката, в една овчарска колиба, две подли, покварени човешки души - свекър и снаха замислят подло предателство. В името на парите, на голямата награда, те хвърлят в огъня и в жаравата да изгорят онези, който са оставили дом и  семейство, жени и деца, за да възтържествува правдата, да изгрее свободата. Всичко за наградата е добре осмислено и докрай осъществено.
Незабавно е вдигната на крак полицията и жандармерията в целия район.
Към селото забоботват камиони, претъпкани с врагове, въоръжени до зъби с пушки и шмайзери, картечници и бомби. В началото са около триста и петдесет, после нарастват на петстотин, а вечерта стават 750. Седемстотин и петдесет срещу тридесетина.
И започна кървавата одисея на шепа спартанци срещу омразната фашистка сган и паплач, за да продължи и се превърне в славна епопея на гордите, смелите и безсмъртните.
С тринадесет пушки с по около 15-20 патрона, със 7 пистолета с по 10-15 патрона, 11  души без оръжие, трима ранени. Партизаните се сражават, водят неравен бой. И около 12 часа отстояват пристъпите на врага. Така срещу всеки партизанин се падат над 25 жандармеристи, а ако се броят само въоръжените от тях - над 50 срещу един, 18 картечници срещу една, 70 автомата срещу 1, над 1000  бомби срещу две.
Ураганен огън от десетки картечници, автомати и пушки се сипе върху партизаните от всички посоки. Срещу напиращите полицаи и жандармеристи водят бой по-опитните и добре въоръжени партизани - Симо (Стоян Тонев), Лальо Ненов /Осински/. Цялостното ръководство на отбраната на партизаните се осъществява от командира на четата Стоян /Йото Врачев/.
Завързва се кървава схватка. Падат убити: Станчо /Цанко Петров/, Тошо /Илия Минков/). Миг след това със смъртта на храбрите геройски загиват Ема /Радка Василева/ н Осински /Лальо Ненов/, Тодор /Милчо Симеонов/.
Пристигат още жандармерийски подкрепления. От хребетите от всички страни бълват смъртоносен огън картечниците, автоматите, пушките. Трещят бомбите. Убити са Любен и Вера /семейство Йосиф и София Леви/, Жарко /Дончо Томов/. Като по чудо успяват да се промъкнат през кордона от полицая и жандармерия баба Тонка /Пена Петрова/ и синът й Коста, Йото Минов, Димитър Иванов, Марин Гайдарски.
Земята ври под краката на партизаните. Те отбиват набезите на освирепелите врагове. Отбита е още една нова яростна атака с цената на скъпа жертва. Куршум пронизва челото на снелия командир на четата Стоян /Йото Врачев/. Фашистите продължават атаките. Започват да хвърлят бомби към мястото, където се прикрива Кирчо /Кирил Кръстев/. Една от тях го разкъсва.
След гибелта на Йото Врачев, командването на четата е поето от командира на 1-ви взвод Филип Тотю (Филип Лилов). Обсъжда се какво да се предприеме по-нататък. Превързват се раните, дават се команди шепнешком. Единственият изход е да се чака свечеряването и тогава да се пробие обръча. А, до тогава? 
В адския огън загиват партизанин след партизанин. Тежко ранен, с разкъсана шия и челюсти е Филип Тотю. Като опитен партизанин, той се опитва да дава указания, но през това време от устата му непрекъснато бълва кръв и го задавя.
Жандармеристите се опитват да запалят гората. Но тя "не иска" да предаде партизаните. Млада, зелена и жилава, тя не приема огъня. Партизаните са принудени да променят укритията си. Придвижванията са рисковани и при едно от тях е убита Станка (Станка Филибинова). Тази, която в името на борбата оставя 11 месечната см дъщеря Елка и поема пътя към отряда. Загива със смъртта на смелите, за да остане навеки в паметта на поколенията. Тежко ранена, с поносени крака, мъченически гасне Янка (Цонка Стефанова), без да издава звук, стискайки зъби, за да не произнесе стон и да ориентира врага къде са партизаните.
Там, малко по встрани от Янка, са окървавените тела на Владимир (Александър Пъшев) и бай Димитър (Найден Григоров). 
Като феникс изникват сред барутния дим на ада сенките на останалите живи партизани - Огняна, Божо, Соня, Филип, Нина, Райко. Със стрелба и след хвърлената от Огняна бомба, те се понасят през жандармерийските кордони в последен щурм. По тях /партизаните/ се сипе непрекъснат, ураганен, унищожителен огън. Пръв пада Божо /Стоян Стоянов/ - командира на отряда. Заедно с Божо падат Нина /Величка Маркова/ и Филип /Петко Ценов/. Като по чудо, благодарение на своята храброст и пъргавина се спасяват Райко /Нано Лалов/ и Огняна /Митка Гръбчева/, която е ранена в единия крак ш едната ръка. Но-късно Огняна цели 17 дни се скита из Балкана, ранена с голяма загуба на кръв, без посока и хляб. След дълго лутане, съвършено изтощена, с последни сили успява да се добере в родния си дои.
Тешко ранен е Симо /Стаян Тонев/. Но-късно той е заровен в общия гроб, заедно със своите убити другари - партизани. Залавят Спартак /Петър Тодоров/. Не разкриват в горичката Гошо /Георги Богданов) и Драгойски /Стефан Цолов/.
Мръква се. Боят приключва. Изстреляни са около 21 000 патрона, хвърлени са над 100 бомби, изгорени са 800 л бензин.
Разделят се с майката земя, за да останат навеки с нея, 19 верни народни синове, достойни изпълнели своя дълг и завет пред Партията и пред себе си.


Уроците на историята не трябва да се забравят!