2019 е специална година за баскетбола ни. През цялата година БФБаскетбол отбелязва 100 години баскетбол в България. Ние, от www.basketball.bg и екипа на федерацията продължаваме да се опитваме да припомним миналото и началото на играта по нашите.


Пътуването ни в миналото ни върна до смутните години по време на Втората световна война.


 Защо не участваме в Олимпийските игри в Берлин?


 Няколко години преди това, през май 1936 г., Атлетическият съюз предлага на Олимпийския комитет у нас да включи мъжки баскетболен тим в олимпийската подготовка за игрите в Берлин по-късно същото лято. По-късно, в края на юни е решено олимпийски отбор да има и той да играе мачове с Румъния и Турция, за да се класира за Берлин. Ако решението е положително, са предвидени контроли и с Унгария в Будапеща.


 На 1 юли е обявен и съставът на националния тим, който включва Р. Манолов, Д. Пинкас, Н. Рогаче, И. Цанков от АС23, Г. Зашев, Ж. Хаимов, в. Швертнер от ФК13, Ц. Етрополски, Ив. Каракачански, Г. Патев, Б. Такев, А. Арнаудов и В. Темков от Американския колеж. Те се събират за първи тренировки на игрище Славия. Няколко дни след това отборът побеждава сборен отбор от София, съставен от играчи, непопаднали в проекто-националната гарнитура. Все пак участието в Берлин е неразрешено поради липсата на нужния международен опит на играчите.


 3000 лв. за шампиона не са стимул за организиране на Държавно първенство


 През юли 1938 г. върховният спортен орган у нас БНСФ пише в отчета преди смяната на състава си, че е време да се стартира Държавно първенство по волейбол и баскетбол. За тази цел до областните органи е пратено писмо, с което се нарежда да се побърза с провеждането на областните надпревари и излъчването на областни шампиони в двата спорта. Идеята е първенците да участват в Държавно първенство по системата на елиминациите в София. Определен е и награден фонд за шампиона на страната – 3000 лв.


 Последствията обаче са повече от тъжни: „За голямо съжаление тук трябваше да се преживее едно голямо разочарование. Нито един от заведующите игрите с ръчна топка при различните спортни области не отговори на нашето окръжно. За нас е ясно, че единственият правилен път, по който трябва да се върви, е личният контакт. Липсата обаче на средства във Федералната каса, ни попречи да направим нещо по-специално в тази насока. Пожелаваме на новия заведущ игрите с ръчна топка да намери по-добри финансови условия, за да успее да проведе с по-голям успех едни състезания за общо държавно първенство, след което тези така хубави и полезни спортове биха добили своето истинско място сред останалите спортове.“


 Висшият спортен орган дава и някои съвети за развитието на баскетбола и волейбола. Сред тях са бюджет от поне 50 000 лв., за да се подпомагат клубовете и да се поддържа редовен контакт с тях; да се спира участието на клубове в различни футболни турнири, ако не участват с поне един отбор в първенствата по баскетбол и волейбол и т.н.


 БНСФ поглежда и към предстоящите Балкански баскетболни игри, планирани за есента на същата година в Букурещ. „Имайки предвид формата, в която се намират играчите, които евентуално биха влезли в състава на българския тим, ние вярваме, че един успех не е далеч от нас. Налага се обаче, нашият заместник да вземе необходимите мерки и играчите да бъдат положени на един сериозен тренинг, който би ни дал възможността да излезем с чест от това предстоящо участие в турнира.“


 Проблемът с липсата на достатъчно подготовка и международни мачове продължава и през 1940 г. В началото на годината се заговаря отново за организиране на Източна баскетболна купа, каквато трябвало да се състои в Италия. Идеята била за трофея да се борят всички балкански държави. В пресата у нас обаче се отбелязва: „Нашето участие е сигурно, стига турнирът да се осъществи. При положение, че турнирът се състои и то скоро, трябва да признаем, че играчите, които евентуално биха отстоявали нашата чест, освен че не са никак подготвени, защото от миналата есен не са никак тренирани, но и не са набелязани, за да могат поне сами да се готвят.“


 


„Необходима е работа – още от утре!“


 


По всичко личи, че в България на спорта се гледа на повод на отстояване на националната чест и гордост. Участва се там, където страната ни може да побеждава, а при кризи, в каквато е футболният национален отбор преди Олимпийските игри в Берлин през 1936 г., участниците ни се оттеглят, без значение от важността и популярността на съответния спорт. Поредното доказателство идва през 1940 г. На 7 април  в Рим обявяват, че все пак Източна купа ще има с участието на шест държави: България, Унгария, Югославия, Гърция, Италия и Румъния. „В Италия очакват участието на нашия тим. Това наистина трябва да стане – ние трябва да участваме в тоя турнир. От досегашните ни международни прояви се видя, че на баскетбол ние можем да се представим добре. От друга страна това наше участие ще повиши във всички среди интереса към тоя така хубав и полезен спорт. Остава да се започне една обмислена и планотарна (планирана – б.ред.) подготовка – не са необходими само думи и добри намерения! Програмите сами по себе си не струват нищо, ако не се изпълняват… Нека се знае, че от успеха на нашия тим в Италия зависи дали ще можем да убедим всички, че за сега баскетболът е един спорт с който България може да се гордее. Стане ли това, за нашия баскетбол ще настъпят бляскави дни. при лошо представяне обаче, което не значи, че трябва да вземем първото място, и тоя спорт ще остане да крета!


 Необходима е тренировка, срещи между софийските тимове и тези от Симеоново и Пловдив!


Необходима е работа – още от утре!“


 Турнирът е планиран за периода 19-21 юли, 1940 в Триест. „Тези дати са много удобни за нас. До тогава, чрез състезанията за областното първенство и чрез системна подготовка, нашият тим би могъл да се подготви добре, за да бъде участието му в турнира равностойно.“ Малко след това италианската баскетболна федерация разширява предложението си към България и кани тима ни за серия допълнителни мачове в различни италиански градове.


 Нейсмит: Българите са добри войници и като такива, сигурно са и добри баскетболисти


 Покрай подготовката за олимпийските игри в Берлин в пресата се появяват и първите материали за чуждестранен баскетбол, извън историята на самия спорт баскетбол. Доста утвърждаващ играта в страната ни е начинът, по който се отразява кончината на създателя на баскетболната игра Джеймс Нейсмит.


 На 8 март 1940 г. материалът на в. „Спорт“ започва с цитат на Нейсмит: „Българите са добри войници и като такива, сигурно са и добри баскетболисти“. Дописникът разказва историята на Нейсмит и баскетбола, като завършва: „И така, първата игра на баскетбол е стана с 18 мустакати играчи и вместо железните халки – просто кошници за плодове. Това било в гимнастическия салон на Springfield College през 1891 г.


 От тогава до днес баскетбола е извървял дълъг път на развитие. Със своите ясни и подходящи , с придобитата техника и тактика, със своето стимулиращо и хигиеническо въздействие върху здравето на играча, баскетболът е станала любима и незаменима за училищната и извънучилищната младеж от двата пола, на млади и стари не само в Североамериканските държави.“


 Авторът на материала е Димитър С. Григоров. Той припомня и своята лична среща с Нейсмит от пролетта на 1938 г., с която запознава Нейсмит и с „нашите международни успехи в баскетбола и му обясних, че ние сме още доста далеч от класата на днешните американски баскетболисти, но имаме амбицията да ги настигнем“. Думите на създателя на играта са: „О, България, да спомням си. България – вие сте добри войници. Сигурно играта ви се отдава много. Тя поставя всички войнишки качества на изпитание. Играч, който притежава качествата на войника-борец е винаги добър играч на баскетбол.“