Днес се навършват 172 години от рождението на българския революционер и поет Христо Ботев. Рождената дата на патрона на Ботевград бе отбелязана с тържествено поднасяне на венци и цветя пред неговия паметник в центъра на града. 


„Христо Ботев има своето неотменимо място в българската култура и историческа памет. Неговото дело и слово са вградени в сърцевината на националния дебат за ценностите и духовността на нашето съвремие. Той вярваше пламенно, че свободата се изгражда в душите, не по площади и трибуни. И показа на дело, че за свободата на Майка България е оправдана всяка саможертва. 


Христо Ботев превърна в трибуна неповторимата красота на творчеството си. А величавият подвиг на човешката си саможертва, остави като завет на поколения българи, за които съдбата на България определя и осмисля делата“, тези думи прозвучаха пред паметника на бележития българин. В негова чест представителен оркестър „Ботевград“ изпълни „Тих бял Дунав“ и други патриотични маршове.  


Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер. Той живее само 28 години, но остава в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело.


Роден е на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.


През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев - "Майце си".


От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.


През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на БРЦК - в. "Знаме".


През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения". Априлското въстание го подтиква да създаде чета, на която става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев.