Традиция:
1. Обичаи, навици или поведение, които се предават от поколение на поколение;
2. Действие, което се повтаря достатъчно дълго, за да бъде прието като обичайно.


Започвам репортажа си от пл. „Зольовец” по този начин, защото ми се струва, че тези изисквания са в сила и ред още други неща в Етрополе: еднодневните излети до близки до града местности, Празника „Св.Атанас”, християнските празници, от няколко години се включва и Празника на етрополските зетьове, а не на последно място и двудневния ритуал Пеене и наричане на пръстените.
Ако се вгледаме в календара за датата на тяхното провеждане, повечето са свързани с пролетта, събуждането на земята за работа или благоговейното прекланяне пред плодовете, с които ни дарява природата.
От памтивека, в средата на зимата, на– Васильовден /13 и 14 януари/, в Етрополе се провежда двудневният ритуал Пеене и наричане на пръстените. Преплетен с веселието на младите, с надеждата за по-добър живот, богат урожай през новата година и сбъдване на лелеяни от младите мечти. В основата му е поверието, че виденията на съня с житените зърна под възглавницата ще се сбъднат, че ледът в котлето предвещава богата реколта и вярата, че наричанията на сложените предният ден „нишани” в котлето ще променят нечий живот.
От памтивека, това е двудневен ритуал, като първият ден става „Топенето на пръстените”. Започва с ритуални народни припеви за изпращане на старата и посрещането на новата година. Изпълняват ги, около „Зольовската чешма”, Женска вокална група "Димана" при НЧ "Тодор Пеев-1871" гр.Етрополе. Жените са главните действащи лица  в основата на ритуала и в двата му дни.
Кокорбашийката обикаля мнозинството и подканя всеки да сложи своя „нишан” в котлето. Раздават се и житни зърна, с поръката да се оставят за през нощта под възглавницата в очакване сънят им да се сбъдне.
Поверието изисква котлето да се остави за през нощта в градина под овощно дърво.
На втория ден - „Наричане на пръстените” по това дали водата в котлето е замръзнала се гадае за плодородието през година.
На втория ден, от 11:00 часа, „мало и голямо” се събира отново около чешмата, за   наричането на пръстените. Всеки изваден „нишан” се съпровожда със съответното гадание и благопожелания за: учене, лично и семейно благосъстояние, сполука, женитба, занаяти, приятелства, любов, здраве и т.н.
И отново Духовият оркестър подканя мнозинството да се хване на традиционното пъстро, българско хоро.
За първа година имаше организирани щандове от Клуба на пенсионера, Клуба на диабетика и Клуба на инвалида с топъл чай и лакомства за всички присъстващи.
Организатор на празника е Община Етрополе, с участието  на ЖВГ „Димана” и танцьори от ТА „Балканска младост” към НЧ „Тодор Пеев-1871”, Историческият музей и Духовият оркестър – Етрополе.


В края на ритуала заместник-кметът Станка Димитрова благодари на всички участници и на посетителите за това, че една вековна традиция в Етрополе остава жива и се предава за поколенията.


Текст и снимки: Христо Христов