Във Врачеш организират честване на Националния празник - 3-ти март

ВРАВО !

Пуснете програмата за честването на 3 МАРТ в Ботевград .

Защо, да не дойдат талибаните ли?
Е, като има коронавирус извън България, да се затворим вкъщи и да спрем да живеем ли?

Талибанете щд ги заразят нарочно да измрат някъде около одрин.

Браво врачежани ,Вие сте истински българи и не се поддавате на масовата психоза от грипа.

Защо не напишете:ТРЕТИ МАРТ-Освобождението на БЪЛГАРИЯ от турско робство!Нека децата да знаят истината!

#13 допълни си изречението...Освобождението..........от Русия!

А да питам ,курбан чорба ще има ли?

Не познаваме истинската Брест-литовска България, а плачем за Санстефанска – фалшива и руска!Де факто в Сан Стефано се сменя османотурското владичество с руско
Оригиналът на Санстефанския договор все още се крие от Русия и остава непознат за българите.
За свободата си платихме на „братушките“ " 21 236 500 рубли и 87 копейки, равни на 32 тона злато.
За руско-българската война от 1915-1918 г., в родните учебници няма нито ред, темата е табу и днес.

За липсата на цялостно задълбочено осветляване на събитията от 1878г. влияние оказва и фактът, че оригиналът на Санстефанския договор е скрит от Русия и все още остава непознат за българите. Националните ни архиви съхраняват само копие на Санстефанския договор. Оригиналът си остава заключен дълбоко в руските архиви, до които достъп все още няма никой, особено български историци.
Това не е случайно, защото става дума за вековна политика, формирала един от най-тежките митове в българската история за "освободителната мисия" на Русия на Балканите като цяло и в частност по отношение на България и българския народ.
ози мит има своя генезис в миналото. За успешната му реализация спомага унищожението на старите български ръкописи още от Възраждането, в което са замесени всевъзможни руски учени и пътешественици и техните български помагачи, както и кражбата на тонове от българските архиви след преврата на 9.09.1944 г. и окупацията на България от Червената армия. Така към този момент българският народ се оказва лишен против волята му от голяма част от своето архивно и документално наследство, унищожено с помощта на Русия или заключено завинаги в нейните "особени" архиви.
В крайна сметка натрапеният и до днес от казионните историци руски прочит на българската история води до скриване на истината за събитията от 1878 г. и Санстефанския мирен договор.
Смяната на османското върховенство (господство) с руско владичество по договора от Сан Стефано е всичко друго, но не и освобождение.Забравя се и се скрива прозрението на Апостола на българската свобода Васил Левски: ''Който ни освободи, той ще ни пороби''.
А уж всеки българин твърди, че познава и тачи неговите завети!
Преди да анализираме основните клаузи на Санстефанския договор трябва да се спрем на целите на Русия във войната й с Османската империя от 1877-1878 г.Руските цели тогава не са били освобождението на България и това е доказано от обилна документация. Във всички мирни договори от Кючуккайнарджанския от 1774г. нататък за България не се споменава изрично. В манифеста от 12/24.04.1877 на император Александър II, с който се обявява войната на Османската империя два пъти се споменава за България, но само в общ контекст, не и със самостоятелно значение. Вместо за "българи" се говори за "християни" и "верноподаници".
Следователно войната от 1877-1878 г. се води не за освобождението на България, а за решаването на руските цели по Източния въпрос. Главната стратегическа цел на Русия в Източния въпрос е овладяване на Цариград и Проливите и излаз на "топли морета." Балканската стратегия по Източния въпрос на руските императори, считащи се за наследници на византийските василевси обаче е несъвместима със самото съществуване на България като държава.

Целта на Руската империя във войната от 1877-1878 г. е доста скромна - ревизия на унизителния за нея Парижки мирен договор от 1856 г., овладяване на Южна Бесарабия, с което тя стъпва на Долния Дунав, възстановяване на господството й в Черно море, доближаване до Проливите, териториални придобивки в Кавказ.
Решаването на българския въпрос като най-важна част на Източния въпрос по време на кризата от 1875-1878г. е средство, а не цел. Това е само етап към решаване на стратегическата цел на Русия на Балканите. Условията са доста благоприятни за Русия, защото тя действа с мандат на великите сили в Европа като пълномощник на "европейския концерт". Това е важно, защото този "мандат" носи предимства, но и недостатъци - всеки опит за самостоятелно (еднолично) решение на Източния въпрос от страна на Русия няма да се допуска.
Как самата Русия третира България през 1878г. личи от някои други важни документи от тази епоха. Така например важен за осветляването на истинското лице на "освободителката" се оказва сборникът от секретни руски документи, озаглавен "Окупационен фонд, основан за създаване на Руско-дунавска област" от 1893г.

Този сборник включва предадените на министър-председателя Стефан Стамболов от руския чиновник М. Якобсон секретни руски дипломатически документи, които са публикувани първо на страниците на в. "Свобода", а след това като отделна книга с предговор на Димитър Петков. Документите са преведени на френски и немски език и нанасят голям удар върху руската политика и нейните оръдия русофилите, за които Д. Петков отбелязва сполучливо, че "всеки русофил след като прочете документите би трябвало да се срамува, че е такъв."

Минусите НЕ променят фактите!