Повечето хора на негово място щяха да си останат вкъщи. Да се изолират, да се пазят не само от зараза с вирус, но и от всякакъв стрес.


Д-р Пламен Китанов е с диагноза рак. Опериран е и в момента е на химиотерапия.


След престоя си в софийска болница за операция, управителят на ботевградската болница д-р Китанов се върна на работното си място веднага. Не е ползвал нито един ден болничен. Всеки ден е на работа!


А в същото време изпитва стресовете в системата на здравеопазването и като пациент. Заради карантината, наложена на Софиямед миналата седмица, д-р Китанов и десетки други онкологично болни пациенти бяха върнати от химиотерапия! Д-р Китанов реагира остро - лично звъня на здравния министър, на шефа на РЗИ, алармира и националните медии. След три дни ситуацията се нормализира, Софиямед премести отделението за химиотерапия и д-р Китанов продължава лечението си.


Така той се оказа от Двете страни на барикадата - пациент, който се бори за живота си, и лекар, който се бори за живота на другите.


Със заповед на министъра на здравеопазването МБАЛ – Ботевград е определена да приема за лечение и наблюдение болни с коронавирус, които са в леко и средно тежко състояние. Това е огромно предизвикателство за управителя на болницата - вече е определено мястото на новото отделение, където ще се приемат болните - бившето очно отделение. В него ще има общо 11 легла, две от които реанимационни. Две от стаите са снабдени с кислород, за другите две в момента се прокарва. Има и два апарата за обдишване.


„Нашето инфекциозно отделение ще се използва едва тогава, когато капацитетът на инфекциозните легла в софийските болници се изчерпа - уточнява д-р Китанов.


Имаме готовност и общата зала в реанимацията да бъде използвана само за болни с коронавирус, в случай, че се наложи някой да бъде поставен на командно дишане. - допълва той. В момента болницата има налични и още четири анестезиологични апарати, които вършат същата работа“.


Проблемът с личните предпазни средства


В момента налични в болницата има 40 защитни облекла за еднократна употреба. Те могат да се използват за работа в среда със съмнения за коронавирус. Но ако има доказан пациент и инфекциозното отделение заработи, персоналът там трябва да бъде със специални защитни облекла за многократна употреба, с маски, шлемове, очила. Такива предпазни средства в болницата няма. Освен това помещенията трябва да се дезинфекцират със специални препарати, каквито също не са налични в достатъчно количество.


Това е и голямото притеснение на д-р Китанов. Затова истински се зарадвал на предложението на фирма „Лекс груп“ да дарят именно такива предпазни средства и дезинфектанти.


Психологическият проблем обаче си остава.


Кои лекари и сестри ще работят в инфекциозното отделение


„Аз ще бъда първият. Вече го заявих на колектива. Знам, че това е един много сложен въпрос. Ако се появи пациент с коронавирус, първи ще го поемат тези лекари и сестри, които са на смяна“ - споделя д-р Китанов. Според него медицинските сестри, които работят в детските градини и училищата, трябва да бъдат мобилизирани. Те да поемат част от работата на сестрите в болницата, за да може болнични сестри да се прехвърлят в инфекциозното. Дали това обаче законово може да се регламентира - управителят на болницата не е сигурен.


Ако лекари и сестри откажат да работят в инфекциозно отделение? Такива случаи имаше в София. Как ще реагира управителят?


„Вече ви казах - аз ще бъда първият. Да, моята имунна система е компрометирана заради химиотерапията, рискът е голям, но аз още като съм решил да стана лекар съм знаел за рисковете. И въпреки това съм станал лекар, а не масажист или нещо друго. Ние, лекарите цял живот работим само с болни хора, работим в рискова среда.


Надявам се, че лекарите и сестрите в нашата болница няма да сложат кръст на дипломите си, на имената си и на авторитета, който досега са градили. Няма да се уплашат и да кажат - досега бяхме лекари и сестри, сега вече ни е страх и няма да лекуваме. Стига разбира се аз да съм си свършил работата, което правя в момента, да съм подсигурил всички възможни предпазни облекла и средства.


Безразсъдство или героизъм


Защо д-р Пламен Китанов вместо да бъде в болничен, всеки ден е на работа. „Защото съм длъжен. Поел съм ангажименти и трябва да ги изпълнявам. Моята работа няма кой да я свърши. Тя не е медицинска - да лекувам пациенти. Моята работа е да осигуря условията, за да може колегите да си вършат спокойно работата, да лекуват хората и накрая да си получат възнагражденията. Да имат предпазни средства, да имат лекарства, да имат сигурност - това е моята работа. Аз не мога да ги изоставя“ - категоричен е д-р Китанов. Дори и това да е с цената на неговото здраве? „Божа работа“ - отговоря той.


Държавната машина в условията на криза работи добре


Това е мнението на д-р Китанов по отношение на мерките, които държавата предприема срещу разпространението на коронавируса. Според него в националния кризисен щаб са специалисти, които реагират адекватно на ситуацията. Ограниченията, които се налагат на хората да останат по домовете си, е абсолютно задължително. Важно е и самите граждани да го осъзнаят и да спазват препоръките и нарежданията на кризисния щаб.


Как да посрещнем и преживеем предизвикателството коронавирус така, че да не се разболеем от нещо друго? Как да съхраним психиката си? Отговорът на д-р Китанов е:


Имайте доверие на лекарите си


Всеки от нас е избрал сам личния си лекар. Сам избира лекарите, които да го лекуват. И трябва да им има доверие.


Аз можех да отида да се лекувам в чужбина. Не го направих. Имам доверие на лекарката, която ме лекува тук. И правя всичко, което ми каже. Не го коментирам, вярвам, че тя е преценила най-правилното за мен.


Защо да ходя в чужбина? Аз съм българин - ако не може да ме излекува България, значи и аз съм виновен. Аз съм част от тази система. Почти 20 години се занимавам с управление в системата на здравеопазването. Ако нещо не е като хората, значи и аз съм виновен за това.


Ние имаме перфектни лекари в България. Да, обстановката не е най-добрата...


Имайте вяра на лекарите си, имайте вяра на съседите си, имайте вяра на обществото. Нещата не са толкова страшни!