Ако някога сте гледали мачове на Цървена звезда, то няма как да не сте забелязали човека-планина – Майкъл Оджо не се отличаваше с внушителна статистика /6.5 точки, 4.5 борби в последния сезон на Евролигата/, лесно натрупваше фалове и въобще като че ли сам се стесняваше от своите габарити, но нищо по-живописно на площадките на Европа отдавна не се бе появявало.


 Всичко в Оджо предполагаше някаква необикновена история.


 Например, той започнал да се занимава с баскетбол, когато е на 17 години.


 Оджо израснал в Лагос  в детството си е играл само футбол. Въпреки че още на 15 години ръстът му бил почти два метра.


 Препоръчали му да смени играта, но той ненавиждал баскетбола.


 „Не ми позволяваха даже да забивам, тъй като ако се счупи обръча, нямахме пари да го поправим“,  - разказваше той.  – А аз не умеех нищо друго – просто тичах насам-натам по игрището. Помня, че през цялото време отплесвах топката над коша. Но ми казваха, че това е нарушение. Не разбирах какво трябва да направя. А когато ми подаваха топката, то аз или я губех, или правех крачки.


 Вбесявах се.  Винаги губех, винаги бях проблем за моя отор. Въпреки че всички ме подкрепяха, аз напуснах баскетбола. Уморих се от него. Мислех, че това е загуба на време. Тогава треньорът дойде у нас и ми каза: „Разбирам, че не ти харесва. Но просто идвай, ще си говорим. Може и да не играеш.“ И аз започнах да ходя. При нас често се събираха само 9 души, не стигаше още един, и се налагаше да запълвам. Макар и да ненавиждах баскетбола, през цялото време треньорът настояваше да продължа да играя. А след това започнах да нараствам на височина още повече.“


 През 2010 година Масаи Уджири проведе в Лагос баскетболен камп и огромния Оджо нямало как да не бъде забелязан. През 2011-та заедно със съотборниците си той заминал за една седмица в Белгия – там му предложили ученическа стипендия, за да се готви за университет.


 Оджо носеше обувки 56-ти номер и бе дюстабанлия.


 С краката си Оджо имал цяла одисея. Даже в Америка, където първоначално бе в подготвително училище, а след това в университета Флорида Стейт, той не можел да намери обувки със своя номер, налагало му се постоянно да носи кецове с два-три номера по-малки.


 Едва през 2017-та, последната година в университета, Nike инвестирал 15 000 долара, за да създаде машина, с която да може да се направят кецове специално за Оджо. Центърът бил страшно благодарен. („Това бе преломният момент, който промени живота ми: най-накрая можех да не мисля за болните си крака и палци“), но всичко това станало късничко: покрай удивителните си габарити той се отличаваше и с нестандартна походка, причина за която явно била в проблема с обувките.


 Оджо никога не се виждал като спортист.


 Майка му била учителка и не искала да го пусне в Щатите даже когато получил баскетболна стипендия. Тя настоявала той да получи образование и Оджо привлякъл всичките си приятели и роднини, за да й обяснят всички плюсове на бъдещата спортна кариера..


 Самият той също се отказал от своите планове. В детството си Оджо мечтаел за IT кариера, но когато постъпил във Флорида Стейт, решил да се концентрира върху баскетбола. В крайна сметка той получил диплома в хуманитарна област, която му се сторила по-проста – той се занимавал с международни отношения и политика.


 В университета Оджо прекарал 5 години – един сезон пропуснал заради контузия. Което той считал щастливо за него обстоятелство:  не само могъл да завърши обучението си, но и да вземе участие в забележителния сезон на Флорида Стейт, който тогава играл в „Мартенска лудост“.


 Въпреки скромната статистика /4.9 точки, 3.2 борби/ и липса на шансове за драфта, Оджо привлякъл внимание: няколко клуба от НБА, сред които Филаделфия и Детройт, го поканили на проби.


 В годините в университета Оджо повишил процента на наказателните удари до 80 и, макар че не впечатлявал с баскетболни умения, будел възхищение със своите габарити и грамада от мускули, можел да поставя заслони и да се бори за отскочила топка.


 Професионалната си кариера той започнал в Сърбия. Отначало във ФМП, след това два сезона бе в Цървена звезда, с който отпразнувал победата в Адриатическата лига.


   Макар и от гледна точка на физическата форма Оджо да изглеждал като човек от друга планета, самият той разказва, че когато отишъл в университета във Флорида, често страдал от натоварванията.


 „Винаги съм бил силен, то това не бе достатъчно. Нямах издръжливост. Не била достатъчна кардио-подготовката и затова от мен никога не изискваха нещо по-специално.  Когато  учех в подготвителната школа, просто бях най-висок и не се изискваше да се движа много. Преминах медицинските тестове и ме пуснаха в игра. Но на първата тренировка … Наложи ми се да правя упражнения, които никога досега не бях извършвал. Най-основните: лей-ъпи, упражнението на Джордж Майкън,  наказателни удари – с всичко това се справях. Но трябваше още да се движа с топка, да играя с лице към коша, да правя jab-step… Всичко това ми бе за първи път. Дотогава просто правех една крачка и са озовавах под коша.  Като цяло се изтощавах. Всичко това бе много тежко за мен. Но с времето свикнах“.


 Щабът на Флорида Стейт бе потвърдил, че Оджо няма никакви здравословни проблеми след множество различни изследвания.


 Когато започна пандемията от коронавируса, центърът не можеше да лети извън страната и заради проблеми с визата останал в Белград. Това лято той получил статуса на свободен агент и разглеждал варианти за продължаване на кариерата си.


 Известно е, че Оджо бе преболедувал коронавируса, но без каквито и да било последствия.


 Вчера гигантът отишъл на индивидуална тренировка на базата на „Партизан“. По време на бягане той получил сърдечен пристъп и паднал безчувствен. Бил откаран в местна болница, но лекарите не могли да го спасят.


 Беше само на 27.


Превод: Петър Наков