25 ученици от ППМГ "Акад. проф. д-р Асен Златаров" Ботевград участваха в кампания за откриване и подобряване състоянието на популации на ценни горско-растителни видове. Събитието се проведе в периода 23-25.10.2020 г. в Етрополе. В него взеха участие и  учени от Българската академия на науките и Софийския университет. В първия ден те запознаха младежите с ценните растителни видове. Представиха им различни редки, защитени, медоносни и лечебни горски растения, както и методите за опазване и подобряване на състоянието на техните популации.


До обяд на следващия ден младежите и учените посетиха и изследваха дъбовата гора на парк „Небесните пасбища“ в с. Осиковица, а в следобедните часове се отправиха към буковата гора около водопада „Варовитец“ при Етрополския манастир. В двете гори участниците търсеха популации от различни ценни видове и откриха  общо десет - четири в Небесните пасбища - водна лилия (Nymphaea alba), блатно кокиче (Leucojum aestivum), кукувиче грозде (Muscari comosum), есенен минзухар (кърпикожух) (Colchicum autumnale), и шест около Етрополския манастир - гълъбови очички (Hepatica nobilis), волски език (Phyllitis scolopendrium), страшниче (изтравниче) (Asplenium trichomanes), медуница (Pulmonaria officinalis), заешки киселец (Oxalis acetosella), лазаркиня (Asperula odorata). 


Участниците маркираха всички популации с информационни табели, определиха географските им координати, преброиха индивидите в тях и заснеха местообитанията. Освен това младежите увеличиха броя на индивидите в осем от ценните популации (блатно кокиче, кукувиче грозде, есенен минзухар, гълъбови очички, изтравниче, волски език, лазаркиня, заешки киселец) с посадъчен материал (луковици и коренища), взети от други популации, растящи при сходни условия.


В последния ден участниците изработиха карти, като маркираха върху тях откритите ценни популации. Събитието завърши с дискусия за гората, като част от българската национална култура и идентичност, и каква е ролята на младите хора за опазване на нашето природно наследство.


Тази дейност е реализирана в рамките на проект „За всеки спасил дърво“, съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България - Сърбия 2014-2020 г.