„Ботевградски вести плюс“ публикува статия на местния краевед Иван Стаменов за крепостта Боженишки урвич. Той е систематизирал познатите досега изследвания, добавил е нови, неизвестни до този момент факти, които хвърлят допълнителна светлина върху най-значимия обект от историята на региона. 


Поради големия обем, статията е разделена на четири части. Третата е публикувана в новия брой на вестника, който от този понеделник е на пазара, а финалната ще излезе в следващия брой на местния ежеседмичник. Ако някой проявява интерес, но е пропуснал да прочете първите две части, редакцията на „Ботевградски вестни“ има готовност да ги предостави. 


Иван Стаменов е автор на няколко книги, сред които „Последният кефалия на царя Иван Шишмана – Севаст Огнян от Боженишки урвич“, „Из древната история на Ботевградско“, „За Скравена преди и сега“,  „Разказани животи – Васил Иванов Кунчев Йеродякон Игнатий - Левски“, посветена на битието и делото на Апостола. 


Известният наш историк проф. д-р Пламен Павлов дава висока оценка на изследователската и краеведска дейност на Иван Стаменов. Неведнъж нашият съгражданин е бил гост в предаването „Час по България“ с водещ проф. Павлов. 


При гостуването си в Исторически музей – Ботевград за празника на града през мината година, историкът изтъкна ролята на Иван Стаменов за проучване на местната история. „Той има добър усет на историк, нищо че е икономист, има писателски талант. Направил е много за Ботевград. Затова мисля, че заслужава да му се даде отличие“, каза тогава проф. Пламен Павлов. 


Предлагаме на Вашето внимание откъс от третата част на статията на Иван Стаменов, публикувана в новия брой на „Ботевградски вести“: 


Има все още научен спор за името на писача Драгомир, Добромир или Дромар. Независимо от това, фактът, че на "Урвичкото градище" в тези трудни времена, времена на разруха и обезлюдяване, е имало грамотен човек, индикира за наличието на книжовна школа. Навярно това училище е било към манастирския комплекс, а "резачът" е един от неговите монаси - учители, за което говори "прокрадването" на черковно-славянско звучение: "...а в?рь Шишмана цар?.". Така че тук, според нас, буквата (з) не е изпусната от резача. Същевременно, прави впечатление за "...припроста българска реч без никаква книжовна дълбочина, простонароден словоред" (според проф. Боньо Цонев, който причислява надписа към Злетовската правописна школа от началото на XV век). Действително, изписаните думи от преди 600 години "воюахь", "патих" и "дръжах" продължават да се срещат и в днешния местен говор (диалект) - "воюах", "патих" и "дръжах".


От калиграфска и филологична гледна точка това е един неиздържан надпис, но с огромно значение за историческата наука. Въпреки краткостта му, всяка негова дума съдържа богата научна информация.


Нека насочим вниманието си върху визитката на възложителя: "Аз севаст Огнян бях при цар Шишман кефалия"


Думата севаст означава "почитан, почтен" и с нея са титулувани отличили се, заслужили боляри пред централната власт през средните векове в България, като по този начин са били отличавани от останалото обикновено провинциално болярство. Носителят на титлата, която е подчертавала почтеното му положение, е разполагал с правото на съд, администрация и данъци в своите земи. Твърде често лицата, носители на тази титла, са заемали и някакво служебно положение, царска длъжност. Такава длъжност през Средновековието е била длъжността кефалия (глава) - областен граждански и военен управител. Властта на кефалията е обединяващата сила в областта. Той упражнява различните функции на управлението и като представител на централната власт е началник на всички чиновници в областта, като се явява и висшият й администратор. Във военно отношение кефалията разполага с полицията и военните гарнизони в областта, като има задължението да се грижи за реда и безопасността в нея. В съдебно отношение той се явява апелативната инстанция и има правото да привежда в изпълнение издадените присъди.


От горе изложеното следва, че севаст Огнян е титулуван местен болярин, което го отличава от останалите местни боляри, а те навярно са били десетки. Освен, че боляринът Огнян е удостоен с титлата севаст, той е бил назначен от цар Иван Шишман за областен граждански и военен управител - кефалия.


И възниква въпросът коя е тази административна област?