На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. е обесен Васил Левски. В последните си мигове той се изповядва пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов: “Каквото съм правил, в полза народу е", като помолил прошка от отеца и от Бога, а в молитвите си да бъде споменаван като йеродякон Игнатий.
Прости ни, Апостоле! Поклон!
„Злокобна дата.
Вледеняващ студ.
Помръкнало от скръб небе.
Настръхнала и ужасена
от мъка побеляла е земята.“
„За Отечеството работя, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.“
“Ако е за Българско, то времето е в нас а ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.”
От интернет - Емилия Бонкова
18 февруари 2020 г
Коментари от регистрирани и анонимни потребители. Скрий анонимните коментари