На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. е обесен  Васил  Левски. В последните си мигове той се изповядва пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов: “Каквото съм правил, в полза народу е", като помолил прошка от отеца и от Бога, а в молитвите си да бъде споменаван като йеродякон Игнатий.


Прости ни,  Апостоле! Поклон!


„Злокобна дата.
Вледеняващ студ.
Помръкнало от скръб небе.
Настръхнала и ужасена
от мъка побеляла е земята.“


„За Отечеството работя, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.“


“Ако е за Българско, то времето е в нас а ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.”


От интернет - Емилия Бонкова 
18 февруари 2020 г