На 1-ви март празнуваме един от най-обичаните български пролетни празници – Деня на Баба Марта.  Повечето хора смятат, че на 1-ви март с идването на Баба Марта, празнуваме и края на зимата и началото на земеделската година. При тези пролетни температури, това е напълно основателно.


Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на VII век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял конец и пуснала птичката да предаде посланието ѝ за здраве и любов. Птичката дълго пътувала. Конецът наранил крака ѝ и се обагрил в кръв. Така добил червения си цвят. В крайна сметка тя намерила хана и кацнала при него точно на 1 март.


Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец март. Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи. Януари и февруари са представени като братя с лют характер – Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.


С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай е закичването на хора и млади животни с Мартеница навръх 1-ви март– денят на пристигането на Баба Марта.


Както всички знаем, мартениците са направени задължително от два пресукани конеца – червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други – многоцветни, но с преобладаващо червено. Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота. Червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце. Пак според поверията, белият цвят символизира мъжкото начало, а червеният – женското.Затова й народът нарича мартеницата Пижо и Пенда. Неомъжените момичета трябва да закачат мартеницата от ляво, до сърцето, а омъжените жени– да си я вържат на ръката.


Важно е къде ще бъде закачена мартеницата, след като собственикът й види щъркел или лястовичка за първи път през тази година. Ако мартеницата се сложи под камък, след време се гледа дали има мравки под него. В случай, че има, тогава годината ще е добра за животновъдите. Други поверия гласят, че мартеницата трябва да се хвърли в река, за да може на собственика й да му върви по вода и да има успех през годината. Но най-често хората окичват плодните дръвчета с мартениците си. Ако скоро след това дръвчето цъфне, годината ще е плодородна.


През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.


Повечето суеверия са съобразени с лютия характер на Баба Марта и целят да я омилостивят. Например, на този ден бабите не трябва да излизат сутрин рано, за да не я срещнат, защото ще я ядосат и тя ще зафучи, ще задуха вятър, ще завали и натрупа сняг, ще свие студ. Ако пък срещне млади булки или девойки, времето през месеца ще е хубаво и слънчево.


На 1-ви март не се перат и не се простират бели дрехи, защото времето ще се развали и ще има градушки, които ще съсипят реколтата през годината. На двора или пред входната врата се изнася нещо червено – кърпа, престилка, пътека, защото хората вярвали, че червеният цвят ще развесели Баба Марта и тя ще е благосклонна към тях.


Съществува поверие, че на този ден може да гадаеш каква ще е година. Ако на 1-ви март си намислиш една дата от 2 до 22, трябва да следиш какво е времето на избрания ден. Ако е слънчево – годината ще е успешна. Ако вали и духа вятър, предстоят проблеми.


Интересни са и обичаите у нас, свързани с мартениците. В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, „за да разсмее Баба Марта“.В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка. В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи. Във фолклора Баба Марта е представена като сестра или жена на Голям Сечко (Януари) и Малък Сечко (Февруари). Тя винаги е недоволна от тях: Или са й изпили виното, ако са й братя, или че са свършили някоя голяма пакост. Старицата (невестата) им се гневи, вследствие на което времето се разваля. На този ден на много места, се гонят змии и гущери, палят се огньове и се прескачат за здраве, обикаля се двора с удряне на метални предмети и наричания.


Днес празнуват дамите с име Марта.


На всички читатели желаем от сърце Баба Марта да донесе много здраве и любов, веселие, сбъдване на желанията и най-красиви преживявания през целия месец!


 еститим и празника на всички самодейци, които поддържат българските традиции в нашата община!