35% от българите продължават да имат притеснения да посещават болнично заведения заради пандемията, а повече от половината българи одобряват мерките срещу пандемията


Пандемията, причинена от COVID-19, показва, че има сериозна необходимост от здравни грижи за заболявания, различни от коронавирусната инфекция, показва национално представително допитване, проведено в периода 5-10 март 2021 г., преди въвеждането на ограничителните мерки (22 март 2021 г.), от изследователски център „Тренд“ сред 1004 пълнолетни български граждани. Изследването е по поръчка на Националната пациентска организация.


Всеки трети българин е посочил, че е имал необходимост от здравни грижи в условията на пандемията, които не са свързани с COVID-19, като най-голям дял от тях е на хората на възраст над 60 години. Това затвърждава и наблюденията на Националната пациентска организация, че в пандемията ясно се открояват проблемите при заболяванията различни от COVID-19, като най-изразено е това при хроничните заболявания, където пациенти, страдащи от тях и преди пандемията нямаха достатъчно качествен достъп до ефективно здравеопазване, отговарящо в голяма степен на потребностите им.


12% от сънародниците ни са срещали проблем с провеждане на лечението си поради ограничителните мерки за овладяване на пандемията. Като се има предвид, че 1% от извадката отговаря на 55 хил. души, то може да се направи извод, че повече от половин милион българи (над 600 000 българи) са имали затруднения. Възрастните членове на нашето общество в най-голяма степен са имали такъв проблем.


Един от 10 българи (9%) е имал нужда от здравна грижа, свързана със заболяване, предизвикано от COVID-19, показва проучването. Най-висок дял на потърсилите здравна грижа, свързана с COVID-19, са българите на възраст между 40 и 60 години. 3% от нуждаещите се от медицинска грижа, са декларирали, че са имали нужда от медицинска грижа и за съпътстващите им заболявания.


67% от деклариралите, че са боледували от COVID-19, не са имали нужда от болнична помощ, a 27 на сто са се лекували в здравно заведение. 69% от тези, които са боледували от COVID-19, но не са имали нужда от болнична помощ, оценяват като адекватно лечението, което са получили от личния лекар. 9% не оценяват положително лечението, което им е било назначено от общопрактикуващият лекар. 68% от българите, стигнали до болница, твърдят, че са получили адекватна здравна грижа, а 28% посочват, че не са получили достатъчно грижи.


Повече от половината от българите (59%) одобряват в различна степен въведените здравни мерки за справяне с пандемията, свързана с COVID-19. Всеки четвърти сънародник има по-скоро отрицателно отношение към мерките, а 6% ги оценяват изцяло отрицателни. Прави впечатление, че хората на възраст 18-29 г. в по-голям дял оценяват по-скоро положително мерките (49%), за сметка на българите над 70 + г.


Данните от допитването показват още, че всеки 8-ми българин е срещал проблем при посещение на общопрактикуващ лекар по време на пандемията, а всеки 10-и е имал проблем с комуникацията с него. С нарастване на възрастта, нараства и делът на посочилите, че са имали по-трудна комуникация с личния си лекар.


35% от българите продължават да имат притеснения да посещават болнично заведения заради пандемията. С нарастване на възрастта нараства и делът на посочилите, че изпитват тревога да постъпят в болница. Това може да се дължи на факта, че възрастните хора са най-уязвимата група на заболели от коронавирус. 45% от българите обаче нямат страхове, свързани с COVID-19, при посещение на болнични заведения. Данните показват, че най-малко тревоги за посещения в болнични заведения има сред младите (18-29 г. – 54%).


За всеки втори българин въведените мерки за справяне с пандемията от COVID-19 в болничните заведения са пречка за достъпа до лечение на другата патология, а 29% на сто не смятат, че въведените мерки в болниците са причина за ограничаване на достъпа до здравни грижи в тях.


Проучването е реализирано в рамките на проекта „Пациентският отговор срещу COVID-19“, който се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основна цел на проекта е посредством проучвания, изследвания и активно пациентско участие Националната пациентска организация да подобри гражданското и пациентското включване в политиката срещу COVID-19.


Данните от проучването са предоставени на botevgrad.com от Националната пациентска организация.