Годишнината е удачен повод да припомним отново биографията на един славен, достоен, честен, почтен, суров, справедлив и неподкупен етрополски генерал.
В негова чест Сдружение „За Етрополе” пое преди две години инициативата по подготовката и изграждането на паметник в центъра на Етрополе. Откриването беше на 2 ноември 2019 година.


Роден на 10.04.1859 г. в гр. Етрополе в семейството на хаджи Христо Пейов Инджов- брат на Тодор Пеев (членове на Тайният Революционен Комитет в Етрополе).
Още като дете е имал възможността да получи необходимото патриотично възпитание.
Това изиграва основна роля в по нататъшната му съдба.
Павел Христов завършва първия випуск след Освобождението на военното училище в София през 1879г.
Като млад офицер е зачислен в 5-та орханийска дружина а по късно в 3-та радомирска.
През 1883г. е командирован в Замоския полк в Русия. Започва да следва в Петербуртската военно-юридическа академия. Там учи само една година, тъй като е откомандирован в България и зачислен като ротен командир в 13-та пехотна свищовска дружина. На 30.08.1885г. е произведен в чин капитан.
В Сръбско-българската война командва 3-та дружина от 3-ти бдински полк, като се сражава при „Три уши“, а на 05.11.1885г. като командир на полка, започва настъпление от Сливница към височините „Три уши“, които последователно са превзети от полка. Лично капитан Бендеров разцелува кап. Павел Христов и го нарича „Герой на деня“.
На 07.11.1885г. в сражение срещу сърбите кап. Маринов е убит (при Врабча) и до края на войната командир на полка е кап. Павел Христов, като участва в завладяването на Пирот и Ниш. След войната е произведен в чин майор.
През 1888г. е назначен за началник на домакинското отделение във Военното министерство, но не се задържа дълго там, заради честният си характер. В министерството е сформирана комисия за закупуването на 200 коня за армията. Когато конете пристигат в Лом (от Унгария), майор П. Христов разбира, че комисията е получила подкуп от фирмата- конете не отговарят на стандартите и изискванията на армията!
Той без разрешение на министъра назначава нова комисия, която установява, чесамо един кон от всичките 200 отговаря на изискванията.
Павел Христов е извикан лично от военния министар пол. Муткуров за обяснение, под влиянието но двореца му е наложено мъмрене. Един от участниците във фирмата- прекупвач е бил принц Филип- брат на Фердинанд.
Майор Христов не отстъпва и сделката е развалена.
Преместен е като командир на 10-ти Родопски полк в Хасково. През 1890г. е назначен за окръжен военачалник във Враца. . На 02.08.1891г. е произведен в чин подполковник.
През 1887г. е назначен за ротен командир във военното училище в София. Това става след преврата в 1886г., когато дисциплината на юнкерите е силно нарушена и е необходим строг и взискателен военен и като такъв Павел Христов е изпратен в училището- да стегне дисциплината.
Още при първото учение подполковник Христов натоварил юнкерите повече, отколкототе са свикнали. Тръгнали за военното училище и той им заповядва да запеят маршова песен, но юнкерите запели с неохота и лошо. Павел Христов ги връща по „Цариградско шосе“ и още с няколко часа удължава тренировката. Строява ги и им нарежда „Сега каналии ще пеете, както трябва“ и ги повежда към училището. Юнкерите запели и Христов доволен ги закарва при бирената фабрика на братя „Прошек“, като там дава гуляй за своя сметка. Всички оставата доволни и оттогава юнкерите знаят, че с Христов шега не бива.
Между юнкерите израстват много способни генерали, които по-късно говорят с обич и уважение за него.
Това са ген. Жеков, ген. Колев, ген. Владимир Вазов (брат на писателя Иван Вазов) и тн.
Генерал Владимир Вазов разказва няколко случая:
Един ден ротния командир Павел Христов нарежда да се строи цялата рота. Намръщен едвам сдържайки яда си той започва:
„Господа бъдещи офицери, днес е станало нещо позорно, един от юнкерите е обидил взводния си портупей- юнкер!
За тази си постъпка го наказвам с един месец гаупт вахта (максималното наказание), защото дисциплината и зачитането на началниците е основат, гръбнакът на армията. Ако не го осъзнавате, Вие не сте годни да ставате офицери. Но станалото е нещо по-позорно и по-грозно. Взводния портупей-юнкер, който ще става офицер и ще води хората да мрат, вместо да вдигне приклада и да спуха главата на този, който го е обидил, идва при мен като баба да ми се оплаква. Вие, които ще ставате офицери, трябва да знаете, че офицера сам трябва да брани честа си. За това и него наказвам с един месец гаупт вахта.”
Ето и другият случай, за който разказва в спомените си ген. Вл. Вазов. Непосредствено преди да бъдат произведени офицери в класа ни дойде м-р. Павел Христов, ето какво ни каза той:
„Възложени ми е да Ви науча как да се държите в обществото, за да не се посрамите, но аз няма да Ви говоря за това, а за нещо по-важно- Как ще ви посрещнат в полковете и как да си намерите приятели сред офицерите.
Като поживеет в полка ще видите, че офицерите се разделят на няколко групи. Едните си гледат съвестно работата, но от ученията веднага се прибират вкъщи и там си гледат имота и семейството.Тези не са добър пример за вас. Другите са гуляйджии и картоиграчи, будни и весели. Ще ви търсят и канят, но тръгнете ли с тях, ще пропаднете. Третата група ще намерите в читалните, за тях службата не е само в казармите, а искат да научат нещо повече. Те ще ви приемат резервирано, но между тях са истинските военачалници. Дружете с тях.”
На 01.01.1904г. Павел Христов е произведен в чин генерал-майор и назначен за командир на 9-та плевенска дивизия до 1910г.
Като командир на дивизията П. Христов задължил готвача на същата да израща всеки ден по едно войнишко канче войнишка чорба. Целта му е била да проверява с какво хранят войската.
А за да не го заблудят, че готвят специално за него, от време на време сам отивал в кухнята и карал готвача да разбърка добре казана с чорбата, да сипе в едно канче, което също изпращал вкъщи и сравнявал с докараното преди това. Тежко и горко на готвача и на началниците му, ако има разлика. Ето как освен строгост е проявявал и бащинска грижа към войниците.
Генерал-майор П. Христов през 1909 г. е член на Висшия военен съвет, а от март 1910 г. поема командването на 5-та пехотна Дунавска дивизия.
Строг с подчинените си, той е още по-строг със себе си: “Българският офицер не трябва да има собствена къща, не може да бъде закрепен за нея, неговият дом е казармата”.
Въпреки родовото богатство до края на дните си няма собствена къща, а има пет деца – Петър, Павел, Здравка, Асен и Иванка, които отглеждат и възпитават със съпругата си.
През Балканската война продължава да е началник на 5-та пехотна дивизия. С нея участвува в победоносните сражения против турците при Ериклер, Тарфа, Лозенград, Чонгора, Бунархисар и Чаталджа. Голямо изпитание за дивизията и нейния началник са боевете при Бунархисар от 15 до 20 октомври 1912г. По вина на командира на 3-та армия генерал Радко Димитриев 5-та Дунавска дивизия е изпратена без разузнаване в посока към Бунрахисар, където понася много тежък удар. В срещното сражение при Бунархисар дивизията е атакувана от превъзхождащи турски части и започва частично отстъпление. Генерал Павел Христов обаче взема решение да не отстъпва, действа решително, заповядва всички части да останат на позициите и да спрат настъплението на противника. За това свое действие е наречен от руските наблюдатели „Железният Генерал”. Началникът на 3-а армия генерал Радко Димитриев, оценявайки тежкото положение на Дунавската дивизия изпраща писмена заповед до генерал Павел Христов: “Умрете с дивизията на място. Нито крачка назад. На добър час!”. Като прочита тези думи, генералът се усмихва и прошепва: “Много е закъснял моят съвипускник. Аз изпълних тази заповед, преди той да я беше издал!”
Благодарение на твърдостта и решителността на генерал Павел Христов дивизията успява да удържи всички турски атаки с цената на тежки загуби. Без нейният успех победата на 3-та и 1-ва армии в операцията на линията Бунархисар – Люлебургас е била под въпрос.
Генерал Владимир Заимов е категоричен: “Генерал Христов – героят от Бунархисар!”. Когато генерал Радко Димитриев поема обединеното командване на 1-ва и 3-та армия, генерал Павел Христов остава временно командващ 3-та армия. Полага големи грижи за здравето и храната на поверените му войници и сред тях случаите на епидемии и болести са много малко.
В Междусъюзническата война с дивизията си се сражава срещу сърбите при Княжевац и Зайчар, а после с част от дивизията – при Клисура, Власина и Сурдулица. След войната е уволнен от армията. На 17 август 1913 г. е повишен в чин генерал-лейтенант.
По време на Първата световна война е мобилизиран и е назначен за Инспектор на пограничната стража, на¬чалник на Софийския укрепен пункт, а след това на Нишкия укрепен пункт и Генерал-губернатор на Морава. В началото на 1916 г. е назначен в Главната квартира като офицер за особени поръчки. След края на войната е уволнен от армия¬та. На 23 октомври 1918 г. става генерал от пехотата.
През 1920 г. е назначен за софийски градоначалник от БЗНС. По това време при него идва търговецът и депутат Никола Гендович и му предлага подкуп в злато. Резултатът: “Когато Гендович се опитал да подкупи генерал Христова с един висок стълбец наполеони, генералът побеснял, грабнал наполеоните, зашлевил го с тях в лицето, набил го, изпокъсал му дрехите и вън от себе си от възмущение, заповядал на ординареца да изхвърли като парцал “този каналия”.
Този суров и достоен български генерал умира на 7 юли 1921.
Носител е на следните ордени:
1. Орден „За храброст“ III-та и IV-та степен 2-ри клас
2. Орден „Свети Александър“ II-ра степен с мечове по средата
3. Орден „За военна заслуга“ II-ра степен
4. Орден „Стара планина“ I степен с мечове, посмъртно


Миналото се предава от уста на уста, запечатва се в страниците на книгите, но както и да бъде предадено то, важното е едно – да се помни и знае. Ето защо ни е нужна паметта, за да се знае, предава на поколенията, за да се гордеят и славят със своя народ и произход!