Дни преди инцидента с българския летец Валентин Терзиев, който загина при военни учения в морето край Шабла, ботевградчанинът Николай Бойчев даде интервю за „Ботевградски вести”. Той е 27-годишен, летец-инструктор, една от надеждите на българските Военновъздушни сили.


През 2017 г. завършихте като първенец на Випуск „Авиационен” на Националния военен университет. Какво се случи с Вас след това?

От 2017г. досега успях да реализирам по-голяма част от целите, които си бях поставил. Дори и малко повече, тъй като от 2019г. вече съм инструктор на по-млад летателен състав в 24-та Авиобаза – Крумово. Целите ми с това не спират. Всеки ден трябва нещо да се надгражда, да не спираме, за да сме адекватни на времето, в което живеем.

Как се чувствате като инструктор, като учител?

Голямо предизвикателство. Тъй като времената за българските Военновъздуши сили и  в частност младите авиатори са доста трудни, защото имаме недостиг както на материална обезпеченост, така и на голямо количество изправи въздухоплавателни средства. Основната ми задача, освен  научаването и изграждането на трайни навици за пилотирането на съответната техника, е да съхраня тяхната мотивация. За да могат да продължат своята работа в редовете на ВВС.  И може би това е най-ценното – те да съхранят своята мотивация, за да намерят пристан там, където ще бъдат най-полезни.

Има ли интерес у младежите към професията на летците?

Интерес има, но все по-малко преминават т.н. цедка на авио-лекарската комисия. Тук е моментът да кажа, че има момчета и от района на Ботевград, които миналата и преди две години преминаха авио-лекарската комисия и продължават  своето обучение в Долна Митрополия. Надявам се да завършат успешно и да осъществят мечтите си в тази достойна и трудна професия.

А има ли момичета летци?

Има. Дори в авиобазата, в която работя, имам колежка от моя випуск. Станислава Балчева се казва. С голямо желание, хъс и емоция тя развива своите способности на авиатор. Лети на боен вертолет МИ 24, изпълнила вече доста въздушни стрелби и педи месец направи реално бомбопускане от вертолет МИ 24, което не беше правено доста отдавна.

Как вие, мъжете, гледате на колегите си жени?

С разбиране. Днес не може да се диференцира мъжка и женска професия. Жените биха били по-адекватни в дадени ситуации повече от мъжете. Спокойствието им е доста по-силна черта  в не една или друга ситуация. Ние имаме какво да научим от тях. Някога жени не са допускани в авиацията, затова смятам, че сега сме крачка напред.
 
Как изглежда България отвисоко?

Погледът отвисоко има два аспекта. Единият е екзистенциален. Когато си в машината, осъзнаваш всъщност колко си зависим от всички останали,  които са около теб. Погледът отвисоко може да те  кара да почувстваш колко си зависим от всички, въпреки че  гледаш отвисоко на тях в този момент...
А иначе отвисоко България е много красива.

А кои са Вашите разочарования?

Разочарованията са свързани най-вече с недостатъчната техника и недостатъчните летателни часове. Но аз го приемам като момент на изпитание, за да продължим нашата мотивация. Смятам, че хората, които в момента каляват устоите на българските ВВС във времето на недоимак, ще изградят по-стабилни въздуши сили след време. Защото те знаят какво е да нямаш, а когато имаш ресурсна обезпеченост, ще я използват по най-добрия начин.

Кои са качествата на добрия летец?

Непоколебим дух, воля, себеотрицание и желание за самоусъвършенстване във всеки един миг.

Какво е следващото професионално предизвикателство пред Вас?

За мен най-голямото предизвикателство е да усвоя американските Ф -16. Преминах конкурсната програма в началото на 2020 г. пред командването на ВВС и аташето на САЩ. След това минах на авио-лекарска комисия. Първите четирима колеги вече заминаха за САЩ, сега се очаква и останалите осем да заминат. При евентуален следващ транш на самолети Ф-16, може би и аз ще имам тази възможност. Ако не- мога да се обучавам тук в България, когато пристигнат първите Ф-16.

В момента България се управлява от военни – генерал от ВВС -президент, генерал – премиер. Какво мислите за влизането на военните в политиката?

Бих се дистанцирал от политическата тема. Но смятам, че  щом е избран човек като генерал Румен Радев за президент /позволявам си да го нарека генерал, защото аз хванах времето, когато той беше главнокомандащ на ВВС/, хората са направили правилен избор. Не са сгрешили. Относно неговото решение да назначи ген. Янев за служебен премиер,  той има добри съветици, които са насърчили този избор и предполагам, че не е сгрешил.
От работата ми смятам, че Румен Радев е широко скроен човек, мирогледът му е достатъчно голям, за да прозре, че всичко се ражда в колаборация с хората. Ако няма добри взаимоотношения, няма да има добри резултати.

Светът не е спокойно място...


Aбсолютно  - да.



Конфликът в Украйна  не е далеч от нас...

В Украйна това е тендеция, която се развиваше от няколко години насам. Мисля, че трябва да се направи всичко възможно, за решаването на този конфликт. От него полза няма нито една от страните.

Ако военни действия приближат нашите граници, има ли капацитет малка България да се защитава?

Ние сме страна членка на Алианса, така че това  определя много неща. Аз мога да кажа само, че ресурсът ни е малък, но капиталът и е голям от гледна точка на хората.

Как си почивате от натовареното ежедневие?

Чета книги. А най-ценното ми е, когато мога да се срещна с приятели в Ботевград. Тук – в Ботевград, оставих най-скъпите ми неща: семейството и приятелите.



Коя е последната книга, която прочетохте?

„Дипломацията” на Хенри Кисинджър. Смятам, че дипломацията е в основата на развитието на хората. Дори в една малка комуникация се крие дипломация и тя е много важна, тъй като изгражда устоите на добро приятелство, на комуникативни умения, на много неща.

Кои са трите най-важни неща в живота, според Вас?


Като изключим здравето? Защото здравето  за мен и близките ми е най-важното нещо.  Оттам насетне личностният просперитет. Никой не трябва да се задоволява с постигнатото в момента и винаги трябва да надгражда. Ако мога да си позволя съвет – всеки ден да отделяме поне по час за четене на книги в областта, в която се занимаваме и искаме да се развиваме. За да можем да бъдем актуални с информацията и да сме търсени. Защото хора, които знаят и могат, винаги ще бъдат търсени. И във времето на технологичния напредък хората ще продължават да бъдат ценени. Защото една машина никога не би могла да функционира правилно без човешкия фактор.

Как поддържате физическата си форма?

Тичам, играя футбол с приятели, ходя на фитнес. През зимата карам ски.

А храната?

Гледам да не надвишавам калорийния си баланс за деня. Набавям си необходимите калории, но не повече, за да не качвам килограми, защото биха ми попречили в машината. А и смятам, че външният вид е ключът за първото впечатление. След това идват знанията, уменията и личностният фактор.

Къде искате да бъдете след пет години?

В професионално отношение искам да съм лидерът, който ВВС очакват. А в личен план искам да съм баща, който да е за пример. И син, когото да споменат с добро.