Обектът, който беше проучен, е разположен на участък от шест декара. Намира се на 1,5 км северно от центъра на Скравена в подножието на каменната кариера и непосредствено запад-югозападно от проучвания през 2019 г. археологически обект в местността Грамаде. Попада в сервитута на новостроящия се надлез и проектно отклонение от трасето на високоскоросния път. Проучването се проведе в рамките на договореното време – 44 работни дни, под научното ръководство на Деян Драгоев от Регионалния исторически музей – Русе, и Рени Петрова от Исторически музей – Ботевград.  


Напълно проучени бяха структури, отнасящи се към две епохи – късноримска и ранносредновековна. Към първата принадлежат 14 на брой пещи за вар. Те представляват вкопани на ръба на ниска незаливна тераса съоръжения с кръгла форма и засводен вход с канал пред него в южната посока. Вътрешният диаметър на отделните пещи варира от 2,60 до 4,30 м, а дълбочината им спрямо тогавашния терен от 1,50 до над 2,50 м. Формата на всички пещи в горната им част е цилиндрична, а долната посредством широк до 0,50-0,60 м едностъпален отстъп се стеснява и придобива в повечето случаи вдлъбната форма с дъно на нивото на входа и прилежащия му канал. Височината и широчината на засводените входове по правило зависят от размерите на отделните пещи и варират от 0,60 до над 1 м. Каналите пред тях са със силно издължена трапецовидна форма, разширяваща се в южна посока. 


В хода на археологическото проучване е установено, че пещите са били многократно употребявани, доказателство за което са следите от ремонтна дейност по стените на някои от тях. За наличието на различни етапи в производствената дейност доказателство е и наличието на неизползвана по предназначението си пещ (Пещ № 12). Същата представлява вкопано в стерилния терен съоръжение, имащо същите отличителни белези и характеристики като предходно описаните, но без наличието на следи от опалване. По някакви неясни причини пещта е била изоставена и превърната в своеобразно депо за каменен материал, произхождащ от съседните пещи. Показателен в това отношение е фактът, че целият каменен материал, открит в тази пеш, носи следи от огън.


В най-източната част от проучваните квадранти е открито депото, от което са зареждани пещите. 


При археологическите разкопки са открити 15 броя дребнономинални монети, произхождащи от запълнителя на няколко от пещите. Времето на тяхното най-интензивно функциониране се отнася към втората половина на IV в. сл. Хр., а изоставянето им е свързано с някакъв катаклизъм към края на IV – началото на V в. В подкрепа на това твърдение е датировката на последната по хронология монета, открита в една от пещите. Същата принадлежи към типа VIRTVS EXERCITI и има период на отсичане 395-408 г. (по LRBC II). 


Косвено потвърждение за насилственото изоставяне на производствения център са и откритите човешки останки на древното ходово ниво, без да са налице някакви следи от погребални практики и обреди. 


Към ранносредновековната епоха се отнася изграждането и функционирането на Пещ № 14. Тя представлява битова пещ, чието предпещно пространство е частично вкопано в насипа от камъни. Във вътрешността на пещта се откриха силно обезличени фрагменти от битова керамика, работена на бавно колело.


В най-източната част на проучваната площ е документирано аморфно петно от тънък до 2 см пласт въглени и пепел, в което се откриха единични фрагменти от ранносредновековна керамика и силно фрагментирано костено шило. 


При разкопките е открито и огнище, изградено от средни и дребни по размер ломени камъни. Има неправилна кръгла форма и диаметър от над 1,50 м. Предвид липсата на подемен материал, датировката му на този етап от проучването е неясна.


В научният си доклад ръководителят на археологическият екип обобщава: „Обектът при с. Скравена представлява рядко срещан, не само в българските земи, производствен център за добиване на вар. Резултатите от настоящото проучване запълват съществена празнина в познанията ни относно производството на тази толкова важна за нуждите на строителството суровина. По своите параметри и обема на произвежданата продукция, обектът при с. Скравена е най-големият известен такъв в днешните български земи от времето на късната римска империя (IV в.).“.


Под наблюдението на директора на Исторически музей – Ботевград – Рени Петрова, разкритите археологически структури ще бъдат засипани с оглед тяхното консервиране и запазване от негативното въздействие на атмосферните фактори.