Земеделските кооперации на територията на община Ботевград използват за наторяване течен ферментационен продукт. Докарват с огромни цистерни от централата за производство на биогаз в Етрополе. Неприятната миризма на този продукт – на оборски тор, се усеща почти в целия град и в някои от селата. Поради многобройните сигнали от граждани и опасенията им, че може да вреди на здравето, Община Ботевград е възложила на Института по почвознание „Н. Пушкаров“, чрез сключен договор, да изследва ферментационния продукт, който е в течна и твърда фаза. 


Специалистите са подготвили становище, което е предоставено на Общината. От него става ясно, че почвени проби са взети от 11 пункта в две дълбочини и по една контролна проба в землищата на село Трудовец и Ботевград в периода  11-15. 05. 2021 година, в присъствието на представител на възложителя. Отглежданите култури към момента на пробовземането в землището на Трудовец са пшеница и царевица, а в Ботевград – царевица. 


Данните от анализа показват, че сухият ферментационен продукт е със съдържание на азот приблизително 14-15 кг/тон. При препоръчително количество от 400-700 кг/дка, което дава основание да се предполага, че освен ферментационния продукт са внасяни и изкуствени азотни торове /пролетно подхранване за житните и предсеитбено за пролетните култури/. 


Наблюдава се негативна тенденция към едностранчиво азотно торене, с приложение на много ниски торови норми на фосфорни и калиеви торове и отрицателен баланс  на хранителните елементи. Необходимо е да се обърне внимание на фосфорния и калиевия режим на почвите, се посочва в становището на Института по почвознание. 


Съгласно Наредба  №3 от 1 август 2008 год. за нормите на допустимо съдържание на вредни вещества в почвите, издадена от Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и храните, за тежки метали и металоиди е направено сравнение с нормите за максимално допустими и интервенционни концентрации на тежки метали и металоиди в почвите на обработваемите земи. В заключението се посочва, че ферментационният продукт /течна и твърда фаза/ не съдържа тежки метали над пределно допустимите концентрации и безпроблемно може да се използва за наторяване, като се спазват препоръчителните норми от 400-500 кг/дка  от сухия продукт, внесени и заорани с предсеитбени обработки при отглеждане на пшеница, ечемик, тритикале. След внасянето на продукта е препоръчително бързото му заораване, за да намалят до минимум загубите на азот. 


Количества от 500-800 л/дка от течната фаза може да се внася предсеитбено при отглеждане на царевица.  


Специалистите от Института по почвознание „Н. Пушкаров“ препоръчват изследваният ферментационен продукт /течна или твърда фаза/ да се прилага контролирано върху обработваемите площи през година, като бъде съобразено с наличните количества в почвата, за да не се повишава прекомерно съдържанието на азот. А съобразно наличните количества азот, е необходимо внасянето и на фосфорни, и калиеви торове. 


Община Ботевград ще предостави становището, изготвено от Института по почвознание, на всички местни земеделски кооперации, като се надява, че те ще се съобразят с направените препоръки.