За този очерк ме провокира мястото и причината за откриването на кафе „Лотос” до самата часовникова кула.
И един спомен назад във времето. През есента на 1980 година дядото на собственичката - Христо Василев пое грижата върху градския часовник. След него -   синът му Васил Христов, а сега е в ръцете на внука. Така повече от 40 години часовникът отмерва точно времето, а фамилията е свързана с една от забележителностите на града ни. От тук е дошла и идеята на Илияна и Светослав да отворят кафенето точно на това място.
Както можете и сами да се уверите от снимките, естетическият вкус на тези млади хора към красивото е намерило ново проявление. След ръчно изработените  стилни мартеници, които продаваха през пролетта в центъра на града, естетиката е превърнала това място в едно красиво кътче за отдих и спокойствие.
Както казах, това ме провокира да направя снимките и да пусна този материал.
И, с риск да прозвучи като реклама, ще допълня, че се предлагат покрай кафето и леката закуска, също ръчно изработените от Илияна сувенири.
Можете да разгледате и да си закупите и някоя от книгите от лавицата в заведението. А книгите от своя страна ни  подсещат за времето назад през вековете, когато в прословутите някогашни етрополски кафенета са се предлагали и определени за четене ежедневници.
Както разбрах при разговора ни, идеята на Илияна и Светослав е да доразвият до край първоначалната си идея, като  разширят и асортимента.
А ние можем само да им пожелаем успех в начинанието.


Текст и снимки: Христо Христов