И тази година етрополци почетоха с възпоменателно тържество годишнината от гибелта на Апостола ва Свободата Васил Левски.


Качваме словото, произнесено пред Морената с паметната плоча на Левски:


149 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛА


На 19 февруари българският народ се прекланя пред делото на Апостола на свободата – Васил Левски. Зловещото софийско бесило  преди 149 години неволно ни напомня за Христовото разпятие. Подобно на Исус Христос, Левски сякаш оживява след бесилото. Физическото отсъствие на Левски след обесването му рязко увеличава неговата популярност Сведенията за живота и делото му са оскъдни. Конспиративният характер на неговата дейност прикрива всичко, свързано с Апостола. Изграждането на ВРО   - Вътрешна революционна организация е най – крупното историческо достижение на Апостола, което няма аналог в европейската и световната история по онова време. Чрез ВРО Левски издирва, подбира, обучава и възпитава цяла плеяда от юначни българи, които проявяват готовност и саможертва в името на Отечеството. Чрез ВРО Левски успява да превърне българите от кротка рая в съвременен народ със самочувствие и дръзки претенции за независимост и своя национална държава. 


Блестящите политически резултати, постигнати от Левски чрез ВРО,  пораждат въпроса как успява този човек да постигне сам със скромните материални  възможности на Освободителното движение, при крайно примитивните условия за комуникация в страната по онова време. Отговорът е – невероятното съчетание на множество прекрасни качества в безподобната му личност – бликащо родолюбие, желязна воля, твърд характер, смайваща дързост, храброст и хладнокръвие, завидна ловкост, жизнерадостен човек с винаги ведро настроение и заразяващ оптимизъм, отзивчив и великодушен, проницателен, сладкодумен оратор, почтен с християнски морал, пословично скромен, с природна интелигентност, с огромен интелектуален ресурс. Левски подчинява целия си живот на освободителната кауза. Лишава се от нормалните човешки блага, от семейство, от домашен уют и битови удобства. За Левски това е дълбоко осъзната потребност, специфична духовна нагласа за начин на живот. Разностранните природни дарби на Апостола му помагат да се изявява като блестящ агитатор, който възпламенява и стимулира родолюбие на събеседниците си, да им внушава респект и доверие. Така той постепенно израства и се утвърждава като всепризнат лидер. Като политически лидер Левски е еманация на българския възрожденски дух с актуални измерения в сегашната ни действителност. Политическото кредо на Апостола силно респектира всеки българин, който се докосне до неговата личност и ценностната му система. Не е случайно, че представата за политически лидер в общественото съзнание се свързва с личността на Апостола. Той е всепризнатият образец, критерий и мерило за истински лидер и ръководител.


„Всичко, което съм сторил, сторих го за Отечеството“ – казва Левски. Днешният ден е сред малкото дати в националния ни исторически календар, които ни обединяват и които ни дават основание не само да си припомним последните мигове от живота на Васил Левски, но и да погледнем към самите себе си, за да осмислим извървения досега път, за да потърсим ориентир за онова, което сме постигнали или пропуснали. Отдавайки почит на Апостола, почитайки делото, за което той отдава живота си, трябва да си дадем сметка за нашите дела. Вглеждайки се в образа на Левски, няма да забележим ни най-малка сянка или петънце в него. Ще преоткрием крилатите думи: „Времето е в нас и ние сме във времето“ и ще се почувстваме по-горди  и по-достойни, защото Левски го има – човек-символ на вечния  стремеж към свобода и съвършенство, изгорял в пламенния си стремеж да увлече след себе си хората в невъзможни за времето си каузи, но като факла озарил бъдещето на всички ни.


Васил Левски присъства днес във всеки от нас като морален коректив за преценка на всеки, който претендира за лидер и за ръководител. В този смисъл той продължава да бъде активен духовен участник в обществения живот на съвременна България.


Вечна слава на създателя на модерна България  - Васил Левски!