Немският вестник "Райнишер Меркур" публикува статия за България, озаглавена "Така звучи капитализмът". Текстът визира слушането на чалга и други любопитни за западния читател подробности от милата ни родина.

Статията е подписана от Мирко Хайнеман, мястото също е обозначено - София. Текстът започва така: младежта слуша чалга, евтина масова музика, а в същото време някога субсидираната от държавата сцена на класическата музика запада, интелектуалците се притесняват от уеднаквяването със Запада.

Софийското заведение "Син сити" е описано като тъмно място, пред чиито вход стоят една дузина облечени в черно мъжаги, на стената виси табелка, която забранява носенето на оръжие. Вътре кънти чалга, красавици танцуват по масите.

Чалгата е онзи тип музика, който борави с атрибутите на постсоциалистическата българска реалност. Пари, секс, насилие.

С изключение на самата музика всичко напомня сцена от холивудски филм за гангстери. Скъпи коли, охранители със слънчеви очила, красиви жени, потайност, блясък и т.н. На бара седи Светослав Лобоски, композитор на чалга за "Пайнер". Той разказва, че идеите му идват от целия балкански регион. В последно време обаче чалгата се променя, започва да използва влияния на други стилове като рок, рап или техно.

Развитието на чалгата е най-добрият пример за развитието на българското общество след промените от 1989-та година. Страната е от близо две години член на ЕС, но далеч не се е справила с корупцията и престъпността. Това лято Европейската комисия спря помощи в размер на половин милиард евро поради тази причина.

Чалгата отразява тази реалност. Затова и бива отричана от интелектуалните среди. Преподавателят по история на изкуството към Софийския университет Добрин Атанасов казва, че чалгата не е част от музикалната индустрия, а от порноиндустрията.

Изпълнителите рядко могат да пеят, зад тях стои просто един компютър. Американката Анджела Родел, която е следвала етномузикология, пише дисертация за българската музика, живее от 8 години в България и е певица на българската етно-рок група Гологан, смята, че много българи са дори травматизирани от агресията на чалгата.

По време на комунистическия режим държавата е наливала пари в културата. Сега навсякъде владеят пазарните принципи. А чалгата означава пари. И подобно на попмузиката по цял свят, тя отдавна се е превърнала в социален фактор.