Преди 15 години по инициатива на дългогодишната учителка Цанка Мирчева в Лопян е създаден Културен пенсионерски клуб „Ехо”.
За негов ръководител е избран Пейо Пеев, който пренася традициите на певческото изкуство от някогашния смесен народен хор и  ги продължава чрез групата на Клуба. Събират се всяка сряда, за да репетират песните от вече познатия репертоар или да разучават нови песни. Автор и композитор на песните е Пейо Пеев. Тяхното съдържание отразява миналото, настоящето и копнежите по бъдещето на селото.
Преди два дни членовете на Клуба се събраха на скромна почерпка по повод годишнината от негодното създаване. Беше съчетано и с назначаването на Евгения Вутева за библиотекар на читалището в Лопян.
По време на събирането, след спомените на г-жа Мирчева за началото на Клуба през м.октомври 1993 година, сегашният ръководител Пейо Пеев разказа за извървения път. Последва и спонтанната реакция на участниците в срещата.
Преглеждайки справката за проведените мероприятия от началото до сега, се разбира, че няма общоселско мероприятие, в което да не е участвала и групата на Клуба.  Нещо повече, хористите са били и в редица междуселищни и междуобщински срещи: Лопян-Брусен, Лопян-Джурово, Лопян-Джурово-Брусен, в м.Драгоица срещата между Лопян-Етрополе-Тетевен-Брусен-Джурово-Видраре и Равнище. Имат изяви на сцените в Тетевен, Етрополе, Ботевград, Черни вит-честванията от гибелта на Бенковски, Априлци-фолклорен фестивал, фестивалът във Велико Търново, Националният събор в Копривщица, Националните събори-надпявания в Гулянци, на Беклемето, Дряновския манастир, земляческата среща в Ботевград. Едни от последните им изяви са по повод 145-та годишнина на училището в селото, откриване паметната плоча на Васил Левски, годишнината от създаването на църквата „Св.св.Петър и Павел” в селото, 130-та годишнина от Освобождението на България и редицата екскурзии из страната и в Македония.
Не можем да изброим всичко, само ще кажем, че цялата им дейност е само и единствено на самодейни начала. Със собствени средства и със средства на спонсори.
Чувството, което е останало в съзнанието на тези вече възрастни хора, е че са оставени „на доизживяване”, по израза на един от изказалите се на сбирката в сряда.
Самият клуб е подреден и украсен със собствени сили и средства. Кметството в Лопян е заплатило напоследък тока и водата. От местното читалище са поели ангажимента за варосване на помещението и за закупуването на пердетата.
Въпреки това, голямата им молба и болка е, че трябва да бъдат повече обгрижвани, защото те правят културата на селото. Защото понякога благата дума и човешкото отношение струват повече и от най-голямото богатство. И защото след тях по всяка вероятност няма да има кой да развива каквато и да е културно-просветна дейност.  
Културен пенсионерски клуб „Ехо” в Лопян е последният постепенно угасващ светилник на селото и трябва да се подържа пламъка му жив колкото се може повече време. Заради членове му и заради поколенията след тях.