Николай Николов е не само предприемач с успешен бизнес за производство на бутиково обзавеждане на висок клас магазини и различни обществени пространства, но и изобретател, а най-вече - мечтател с още много дръзки планове за бъдещето.
Бизнес историята му започва и до ден днешен се развива в Правец - там е базирана "Ники" ООД - семейната компания за търговско обзавеждане с годишен оборот над 16 млн. лв., както и създадената доста по-късно "Ники Ротор Авиейшън" - единственият в България производител на автожири. Aвтoжиpът (познат още като жирокоптер), е летателен апарат, хибрид между самолет и хеликоптер, но доста по-маневрен и значително по-безопасен.
Ники Николов е конструирал два модела автожири, наречени "Калитеа" (от гръцки означава "най-добрата гледка") и "Лайтнинг" (Lightning - от англ. светкавица), от които "Калитеа" е вече типово сертифицирана машина от немски сертификационнен орган и се предлага свободно на пазара. Той е истинско събитие в света на авиацията - освен красив дизайн има и много добри полетни показатели, и от няколко години обира наградите по всички изложения, на които се представя. До момента автожирите на "Ники Ротор Авиейшън" летят в държави от над 4 континента и имат активни представителства, които продължават и развиват идеята на компанията. Автожирите се изработват почти 95% в Правец - единствено двигателите и авиационната електроника се доставят отвън.
Това е само началото - семейство Николови имат големи амбиции за развитието на компанията. "Моите планове са до 5 години да имаме 40 нови представителства в различни държави", казва Миглена Копчева, дъщерята на Николай, която е управител на дружествата и отговаря за развитието на фамилния бизнес. Двамата са в необичайна симбиоза: той - мечтател изобретател, който учи и надгражда в движение, тя - безупречният маркетинг специалист с образование от чужбина. Между тях няма напрежение или разногласия. Допълват историите си и истински се вълнуват, спомняйки си миналото. И Николай, и Миглена са земни, бързо скъсяват дистанцията и очароват всеки събеседник - без значение дали е служител, бизнес партньор или потенциален клиент. "Ние сме много отворени, много спокойни в отношенията си", казва Меги и допълва: "Човечността - това е една много важна черта, която аз наследявам от него; по-скоро модел на поведение, който съм приела, че ми харесва и е моят - това е личното, индивидуалното отношение.".
В началото бе производството
"Винаги съм казвал, че най-важното нещо в живота на един човек е ориентацията. Да тръгнеш в правилната посока. Коя е? За това рецепта няма - това е интуиция, усещане от мястото, на което се намираш", казва Николай Николов. Неговата интуиция го повежда - още в периода преди смяната на режима в България, към производство и търговия. По онова време той е началник на транспорта в търговското дружество РУМ Правец. "В ония години се даваше възможност на предприемчиви българи да вършат някаква частна дейност по силата на едно Постановление 35. Имаше най-различни работилнички. Често ми се налагаше да ги обслужвам и ми беше много интересно. Работят си хората, вършат нещо. Освен това в онези години Правец беше много напред в сравнение с други градове - тук се произвеждаха компютрите "Правец" 8 и 16, всички търговски обекти в общината, включително и РУМ-ът, бяха оборудвани с компютърни терминали, заявки се правеха през тях, беше много модерно и покрай това научих много неща", разказва Николов.
Още от дете той конструира неща в областта на техниката, занимава се с авиомоделизъм и решава, че ще последва мечтата си да създава нещо. С партньор от София и една шприц машина за пластмасови изделия започват производство. В началото за монтанско предприятие, след промените намират клиенти от Сърбия и Македония. "В началото на 90-те се появи необходимостта да се произвеждат решетки за техните хладилници и печки. Съвсем случайно се оказа, че тук, в съседното с. Трудовец, един цех правеше подобни изделия", разказва Николов. Цехът, който разполага с линия за пластифициране на тел, каквито няма много по онова време, е нает и впрегнат да произвежда въпросните решетки. Годината е 1993 г., положено е началото на "Ники" ООД. Решетките се изнасят за съседните държави, а обратно се внася бяла техника, която се продава в България през съдружници. "Дойде кризата през 97-а, прекъснаха нещата и тук, и там. Реших, че ще си остана с производството, това ми беше мечтата", казва Николов. Той бързо се ориентира към производство на стелажи и търговско оборудване, като основните му клиенти по онова време са бензиностанции. "Всички стелажи за масла, автокозметика, дъвки, за гуми и други ние ги правихме. Предимството ни беше, че бяхме гъвкави, можехме да изработим по поръчка неща, които друг не можеше."
Когато запълва капацитета на цеха си в с. Трудовец, Николов започва да търси партньори из страната - в Ямбол, Монтана и др. Партньорството му с монтански мебелен производител отвежда Николай до голям крайъгълен камък в живота му - работата като подизпълнител на ИКЕА.
Школата ИКЕА
Годината е 1997, шведският гигант навлиза на българския пазар и наема подизпълнители. Монтанското предприятие се свързва с Николов във връзка с изработката на крака за маси. Николов се съгласява и в следващите 10 години компанията му работи ексклузивно за ИКЕА. "За тях правихме крака за маси, кухненско оборудване, свещници, голям набор от изделия, по 10-20 тира на седмица. Нещо, което днес трудно се постига", посочва Николов.
„Дойдоха шведите и започнахме - какво е качествен контрол, какво е ISO; когато клиентът е взискателен, и ти си старателен. ИКЕА започнаха да изискват от нас много други неща, в които трябваше да инвестираме: в обучение на хора, изграждане на процеси, организация на производството. С години правихме нещата по този начин и това ни даде самочувствие."
Базата на "Ники" ООД е в с. Трудовец в продължение на 11 години - до 2004 г. Междувременно Николов купува терен за нова база в Правец, която изгражда от нулата. "Нямахме достъп до кредити, нямахме обезпечение, нямахме депозити. Имахме обаче сигурността, която ти дава клиент като ИКЕА", казва той и допълва, че за да са адекватни на времето, е трябвало буквално на всеки 18-20 месеца да строят нов цех и да инвестират в нови и нови машини. Тази практика продължава и до днес - последната голяма инвестиция на компанията е в лазер за изрязване на метални елементи от последно поколение в размер на почти 900 хил. евро., а догодина е планирана нова производствена база. През 2017 г. пък е създадена дъщерна компания за дървообработване "Лигнатер", за да може "Ники" да поема по-широк диапазон от проекти и по-комплексни изделия, които включват не само метал, но дървени плоскости, МДФ, масив, акрили, LED осветление, стъкла, мрамор, технически камъни и др. Днес компанията е водещ пазерен лидер в производствтото на бутиково оборудване на магазини, хотели, ресторанти и други обществени пространства.
За един предприемач е много важно да скача в непознатото, да пробва различни неща.
През 2007 г. Николови решават, че е време да се разделят с ИКЕА и да изследват пазара самостоятелно. "В един момент станахме твърде зависими", продължава разказа Меги. "Нямахме възможност да работим за никой друг, целият ни капацитет бе ангажиран. Бяхме просто един подизпълнител. В това няма нищо лошо и в България има много такива успешни компании", казва тя. Меги си спомня, че заедно с баща си отиват на среща с представители на ИКЕА в Германия през 2007 г. "Те искаха да инвестират в нас, да правят поточна линия в Правец за телени кошници в размер на няколко милиона германски марки. Трябваше да решим - да приемем предложението или лека-полека да видим какво се случва навън по света. А баща ми вече беше започнал да се оглежда, беше ходил на няколко изложения и видяхме, че светът навън се развива." Взехме това решение, което смятам, че е много правилно - да се развиваме самостоятелно. За един предприемач е много важно да скача в непознатото, да пробва различни неща. Това не ни плаши, в характера ни е. Вече имахме контакти с партньори от Германия и скоро започнахме да работим за немски компании." И така - повече от 15 години "Ники" работи почти изцяло за външния пазар - Германия, Англия, Франция, Испания и др.
Авиацията - голямата мечта
Производството на летателни апарати идва на по-късен етап в историята на Николай Николов, но мечтата за това е с него от дете: "От малък се занимавам с авиомоделиране и с летене. Години наред бях председател на Асоциацията по авиомоделизъм в България. В продължение на 10 години организирахме тук, в Правец, най-големите състезания в тази сфера. Малко на шега казах на моите приятели - бивши и настоящи пилоти и хора, които се занимават полупрофесионално с авиация: "Момчета, дайте да си направим нещо по-сериозно, да се возим, стига с тези играчки.".
Така се ражда идеята за конструиране на малък двуместен хеликоптер. Започва проучване, обикаляне, четене.
Сложността на хеликоптера - като конструкция и управление, го разколебават и той решава да направи автожир. "В крайна сметка това нещо ще се ползва любителски, не е нужна свръхквалификация или още 10 човека техници, за да излетиш", казва той. Отново започва, четене, проучване, обикаляне по производители. "Използвах кабината на хеликоптер, който бяхме започнали, и го модицифицирах. След четири години усилия - моите и на всички около мен, автожирът полетя - първият в историята на българската авиация", посочва Николов. Годината е 2008.
През 2009 г. той решава да измени дизайна, така че неговият автожир да се отличава от останалите. "Всички са с една опашка под двигателя и перката; аз реших, че опашката ще е зад перката. Така е по-естетично, а в авиацията важи правилото: ако изглежда добре, ще лети добре." Така се ражда Lightning - автожир без аналог в авиацията в световен мащаб. Вторият модел все още се изпипва технически и е в процес на сертификация, докато Kalithea има сертификат от германската организация DULV, който се признава почти навсякъде.
Българските автожири по света
През 2010 г. е регистрирана "Ники Ротор Авиейшън". Името е измислено в разговор по телефона между Николай и дъщеря му Меги, докато тя е в Сингапур за MBA обучение по предприемачество и управление на семеен бизнес. "Ники Ротор Авиейшън" е мечтата, която се опитваме да дърпаме напред и да развиваме, и тя се крепи на основния ни бизнес - търговското обзавеждане. Нямаме външни инвестиции", казва Меги.
"Искаме да разширим производството, така че да правим по 10 машини на месец, а не по две или три. Средно към момента имаме по 10-15 продажби на година, като купувачите са на 90% любители пилоти. Цените в момента са малко динамични, като тази на базовия модел е около 100-120 хил. евро. За тази цена получаваш машината, обучение и гаранция 2 години или 200 летателни часа” -допълва тя.
Оттук нататък "Ники Ротор Авиейшън" се цели на високо: във всяка държава да има поне един автожир, произведен в Правец, и компанията да се позиционира сред световните имена в бранша. А личната мечта на изобретателя Николай Николов е да довърши започнатото преди 18 години - да сглоби двуместен хеликоптер. По модела се работи усилено в момента и пусковият период за първия прототип е 2024 г. Има и още няколко интересни проекта, които ще бъдат презентирани през 2023 г.
Коментари от регистрирани и анонимни потребители. Скрий анонимните коментари