Д-р Петър Чипев е един от шестимата лекари в България, които са защитили с изпит  титлата „специалист по медицина на съня, европейски сомнолог”.. Това става в Барселона през 2015 година. От 2017-та  д-р Чипев е съучредител на Българското дружество по Сомнология и член на Управителния съвет. Автор е на много начни публикации на тема сънна апнея и други нарушения на съня.
През 2019 година д-р Чипев полага успешно най-престижния изпит по пулмология в Европа – HERMES
В Ботевград  д-р Чипев е известен  като специалист по респираторна медицина. Особено по време на КОВИД пандемията неговите съвети и консултации потърсиха стотици ботевградчани. А община Ботевград му присъди почетна грамота.
В личен план последните две години за 35-годишния д-р Чипев са обобено щастливи. Той стана баща на две момичета – Катерина и Антоанета.


Колко важен е сънят за здравето на човека?

Сънят е важен колкто е важно да се храним, да се движим. Това са физиологични нужди, от които организмът има нужда. Сънят обаче , за разлика от другите физиологични нужди, отнема много дълъг прерид  от денонощието. Ние не сме разгадали напълно фукциите на съня за мозъка,  но очевидно той има голямо значение за целия организъм и съответно за здравето му.
Така че успордено с много неща, на които обръщаме внимание в ежедневнието си, трябва да мислим и за съня, защото това е едно от основните неща, за да бъдем здрави.

Колко часа сън са нужни на възрастния човек и на детето?



Препоръките са за диапазон от часове, които човек трябва да си набавя, за да бъде здрав. Защото и прекалено малко, и прекалено много сън се оказва, че вреди.
В една голяма част от възрастните между 18 и 65 години приемаме, че между 6 и 10 часа е нормално човек да спи. Някои хора имат нужда от повече сън, други от по-малко. Но ако сме в този спектър – между 6 и 10 часа, това е достатъчно. Има разбира се и индивидуални различия, някои хора физиологично имат нужда от по-малко сън, и обратно. Бебетата и децата обичайно имат нужда от повече сън. Освен това има разлика и в циркадния ритъм – т.е. кога е необходимо те да спят, кога се чувстват по-сънливи. Другата крайност са старите хора над 65 години, където сънят физиологично намалява като количесто. Те спят по 5-6 часа, което на тях им е достатъчно. Имам предвид, че през деня се чувстват бодри и работоспособни. Та общо взето е условно, има инвидидуални рзличия, но като цяло имаме един дапазон от часове, които приемаме за необходими.

 Хигиена на съня? Какво е това?

Хигиена на съня са тези препоръки, които ние най-често даваме на хората, които се обръщат към нас. Това са общи правила за по-добър сън, подобно на това как трябва да се храним, в кои часове да се храним и т.н. Същото важи и за препоръките за съня. В принципите за хигиена на съня на първо място стои редовният режим на сън и бодърстване. Т.е. човек трябва да има изграден режим, като този режим не е в някакви фиксирани генерално часове. Някои хора имат това възприятие, че ако си лягат в 10 часа, това е здрвословно, ако си лягат в 12, това не е здравословно. Не е точно така. Важно е да се спазва определен час, но пак в зависимост от нашия биологичен часовник, този час може да е и по-късен, дори след 12 часа. А може и да по-ранен, дори преди 10. Когато това е едно и също всяка вечер, това е добре за съня. Същото важи и за часа на ставане, който е хубаво да е фиксиран. Според препоръките за хигиена на съня се дава опция за събота и неделя, когато човек не работи, тогава да спи повече.
Много е важно да имаме физическа активност през деня, т.е. организмът да се изтощава. Това се смята, че подобрява съня. Важно е да избягваме съня през деня, от гледна точка, че именно по този начин се обърква биологичният часовник и секрецията на мелатонина, когато сънят не е в правилните за организма часове, т.е. нощно време.
Хубаво е да се вечеря поне 3-4 часа преди лягане. И вечерята да е по-лека от гледна точка на пикантност – да не е лютива, солена и т.н. В противен случай тя ангажира гастро-ентериалната система и се смята, че това пречи на съня.
Генерално е това да се избягват рискови фактори за нарушаване на съня – никотин, алкохол, сънотворни лекарства /освен ако не се налага да се приемат такива/.

Всеизвестен факт е, че жените много повече страдат от безсъние от мъжете. Защо?

Да, някои проблеми със съня се срещат по-често при определен пол. И в интерес на истината нямаме точно яснота защо това е така. Да, безсъннието е по-често при жените, но пък сънната апнея е по-често при мъжете. Верятно най-естествено е да мислим, че това е свързано с хормоните, защото те са в различни концентрации при двата пола. Но точното обяснение  ни убягва все още.

Около 1 милион българи страдат от инсомния, според здравната статистика на страната. Освен че нарушава качеството на живот, тя повишава риска за развитието на редица болести като инфаркт, инсулт, артериална хипертония, затплъстяване, захарен диабет, метаболитен синдром и т.н.

Инсомнията в буквален превод е безсънние, но инсомния наричаме болестта, свързанна с безсънние. Инсомнията може да е болест, но може и да симптом на друго заболяване.  И трябва да кажа, че два пъти по-често безсъннието е проява на друга болест. Там има много други неврологични, психиатрични и други проблеми, които  могат да протичат със безсъние. Например в белодробната медицина някои болести са свързани с кашлица нощно време, което буди човека, пречи му да спи. В кардиологията някои проблеми протичат със задух нощно време. Така че болести, които въобще  нямат инщо общо с безсънието, могат да доведат до него. А когато безсъннието е болест само по себе си, то се приема за вид паттологично поведение. В смисъл, че с навиците, които човек си изгражда, поддържа този проблем във времето. И лечението, което се налага, е именно да се коригират тези навици за сън и бодърстване, а не да се компенсират с определени медиатори в мозъка, т.е. да се приемат медикаменти.

Много често като причина за тежки катастрофи се посочва заспиване на шофьора. Дали обаче това се дължи само на преумора или има и други фактори, които могат да причинят дремливост и дори заспиване зад волана?

В Щатите има една статистика, която казва, че 20% от катастрофите са свързани със сънливост зад волана. Над 50% от тях са свързани с нередовен режим и недоспиване, а не в следствие на болест. Останалите 50% обаче са болестна сънливост. Най-често следствие на сънна апнея или други проблеми, които нарушават качеството на съня и по този начин водят до сънливост през деня. И това е много голям проблем.
Съвсем наскоро имаше случай на шофьор с епилепсия, който  получва пристъп по време на шофиране и предизвика катастрофа. Това в интерес на истината е много често при  болестите на съня, но е недооценен проблем. Никак не е рядко дори професионални шофьори да заспиват зад волана, в следствие на това, че имат една дългогодишно неустановявана и нелекувана сънна апнея. А това са все проблеми, които би трябвало да бъдат установени още преди човек да вземе шофьорска книжка. Или преди д абъде сертифициран като професионален шофьор. В България просто не е добър контролът при издаване на медцински свидетелства за правоспособност.

Как периодичната смяна на часовото време влияе на съня и здравето ни?

Българското дружество по сомнология имаме становище, в което посочваме, че това е ненужна и доказано вредна практика по отношение на здравето. Впрочем това е и становището на Европейското дружество по сомнология.
Циркадният ритъм и мелатонинът, който е свързан с него, влияе на много процеси в организма, на метаболизма и на хормоналната секреция, което пък се отразява на всички органи и системи- на дихателната, на сърдечно-съдовата, на централната нервна система. Т.е. една такава рязка промяна може да доведе дори до инфаркт, до инсулт, когато човек е предразположен. Един млад и здрав човек, който има добър режим ще мине през тази едночасова промяна без дори да я усети, но един възрастен човек с хронични проблеми е възможно да я усети  и това дори да е фатално в някои случаи.

Вече четири години  Европейските държави не взимат окончателно решение кое часове време да изберат – лятното или зимното и да спре смяната им. А на фона на новите проблеми – падемия, война, енергийна криза, едва ли ще намерят време да намерят решение и за смяната на времето

Мисля, че и по веме на конид-пандемията не  се обръщаше кой знае какво внимание на здравето на хората. Но по отношение на съня – това е последна грижа на ниво държава. Както знаете смяната е въведена с цел икономии на електроенергия, което в момента е доста актуален въпрос. Ако не беше  отхвърлено това, че действително пести ток, може би щяха да отложат още, защото влизаме в енергийна криза. Но истината е, че смяната на часовото време не пести електроенергия. И затова вредейки на здравето просто е безсмислена практика. Това че всеки може да има идивидуални предпочитания да му се стъмва по-късно или по-рано или да му се съмва по-рано, това е съвсем необосновано научно. Така че не виждам защо се бави в крайна сметка това решение, което отдавна е уточнено и е въпрос само на време да се приеме от всички държави.