Д- р Чипев, Вие сте човек, който може да говори за коронавируса не само като лекар, но и от първо лице като пациент?


Аз наистина бях един от първите колеги в града, ако не и първият, който се зарази и преболедувах коронавируса. От моя гледна точка това е една нова болест по отношение на много неща. Симптомите изглежда са познати - главоболие, болки в мускулите, хрема, температура, кашлица. Но лично аз ги усетих по по-различен начин. Всеки е имал хрема, главоболие, температура, но коронавирусът някак си ги пречупва тези симптоми и човек ги усеща по-различно.


По класификация аз може би спадам в леките форми на КОВИД. Нямах температура, не съм си правил изследване, за да видя дали имам изменения в белия дроб. Но имах промяна във вкуса и обонянието.


Първите четири дни бяха по-тежки, с отпадналост, с трудно поемане на въздух, да не кажа откровен задух и болки в гърдите. Всеки ден имаше нещо ново. Прави ми впечатление, че има едно вълнообразно движение на оплакванията и симптомите. Сутрин се чувстваш по-добре, към обяд си със симптоми, след обяд те отпускат, вечер пак се връщат. Също така всеки ден има различни симптоми - може да се появи гадене, повръщане, разстройство, болки по мускулите на краката /оказва се често при този вирус/, проблеми със съня.


За колко време преодоляхте болестта?


По-тежки бяха първите 5-6 дни. След това по-леко, но общо взето всеки ден нещо различно. За пълния период на карантината имах някакви оплаквания и не се чувствах напълно здрав. Така че при коронавируса нещата протичат бавно. При някои хора температурата е по две седмици, без да спада, други хора имат дълго време кашлица, трети дълго време са отпаднали. Протича различно, но протича бавно.


Коварен ли е този вирус? Мнозина лекари твърдят това.


Има едно разминаване между резултатите от изследванията и състоянието на човек. Много често след подобряване на човек и изчезване на симптомите контролните им рентгенови снимки са по-зле отколкото в началото на заболяването. Общо взето се развиват едни процеси, които са неосезаеми, което също е много странно за нас като лекари.


При мен идват пациенти с двустранни пневмонии, които парадоксално за нас като пулмолози, с една почти нормална кръвна картина, с едни много леко променени маркери за възпаление, което за пневмонии е много необичайно. Така че много неща се разминават с класическото протичане на пневмониите при този вирус.


Каква е картината с пациентите Ви в Ботевград?


Преди месец стандартно преглеждах по около 30 души. Сега вече по 50 и половината от тях са с пневмонии. Те протичат почти огледално - с двустранни изменения, хрипове, нормални кръвни картини. Общо взето разнообразни, но сравнително характерни симптоми - гадене, температура, отпадналост, кашлица.


Кого обича коронавирусът?


Моето наблюдение е, че боледуват всякакви възрасти. В началото имахме информация, че при възрастните и хората с придружаващи заболявания протича по-тежко и могат да завършат летално, но и тук, и в София аз виждах и млади хора с тежка симптоматика. Но действиетелно смъртността изглежда сравнително ниска /мога да кажа само за моите пациенти/. Въпреки тежкото протичане, въпреки дългото боледуване в повечето случаи имунитетът успява да се пребори и белият дроб да се възстанови в някаква степен. Това обаче не винаги е на 100 процента. Но това е друго нещо, с което ще се сблъскаме впоследствие, когато отмине тази вълна на коронавирус.


Защо ни застигна втора вълна? През лятото сякаш нещата бяха спокойни, по-малко болни и изведнъж есента настъпи бум навсякъде по света?


Ами именно, че се бяхме успокоили. Включвам и себе си в това число. Защото фактът, че се заразих и се разболях, показва, че съм допуснал някаква грешка в начините, по които се предпазвам.


Хората, нямайки поглед върху общата ситуация, неглижирайки тази полярност в мненията - има ли - няма ли вирус, тежка ли е болестта, не е ли тежка, хората се отдадоха на едно свободомислие и последствията са тези.


По мои наблюдения коронавирусът в момента е много разпространен. И това въобще не кореспондира с официалната статистика. Защото ПСР тестовете са ценни, дават много голяма сигурност за диагнозата, но статистиката не може да се базира само на тях. За всички случаи, които аз съм установил с пневмонии, са на хора без писиар тест или с отрицателен резултат. Но всички имат антитела, имат много типична клинична картина. Но тези хора ходят със самочувствието, че нямат КОВИД19. И това е другата причина за това разпространение на болестта. Тези хора си ходят на работа, проявяват доста крайни форми на егоизъм. За тях по-важно е те да си свършат работата, отколкото здравето на околните. Не ползват предпазни средства и съответно болестта се разпространява.


Съвършено е невярна официалната статистика на заболелите. Твърдя го на 100 процента.


Искам специално да обърна внимание на хората, когато плащат високи суми са PCR тестове да са много взискателни как се взима материала, защото това е един ключов момент, от който зависи колко точно ще е изследването. Редно е да се взима от двете ноздри, редно е задължително да има проникване на тампона дълбоко в носоглътката, което е болезнено и неприятно. И в устата също. Това дава шанс този тест действително да е надежден. Иначе възможно е да е отрицателен, а ние да имаме КОВИД.


Ако ви вземат проба и не боли, означава, че не е взета както трябва. Знам за случай, в който питат хората „откъде искаш да ти вземем секрет“. Това е абсолютно немислимо за лаборанти-професионалисти. Още повече, че за тези PCR тестове взимат едни доста високи пари. Това е важно изследване, но аз просто не пращам хората да го правят. Първо, защото са скъпи и второ, защото нямам доверие за това как се взимат.


Съвет - при появата на симптоми за хората трябва да означава едно - изолирам се минимум за една седмица. За мен това би ограничило доста бързо и ефективно епидемията, без да се налага затваряне на бизнеси, училища и т.н.


Има ли в България медикаменти, които са ефикасни при лечението на КОВИД?


Това е друг голям проблем, който хората не разбраха: ние нямаме лечение за КОВИД. Имаме лекарства, с които подпомагаме организма да се справи, но основната функция върши имунитетът. За съжаление при някои хора имунитетът не реагира адекватно и те умират. За съжаление нищо не можем да направим, нямаме лекарство. Това е истината. Има много методи, прилагаме ги и за амбулаторно и за болнично лечение. Но когато върви на зле, ние просто сме с вързани ръце. Така че много по-хубаво е човек да не се разболява, а ако се разболее - трябва да се вземат мерки навреме: да се лекува, да почива, да се изолира. В такъв случай имаме шанс нещата да протекат нормално.


Как ще коментирате действията на Правителството по отношение на болниците - първо разпоредиха във всяка болница да има КОВИД отделение, дори в общинските. Сега - обратно - че трябва да има чисти болници?


Гледайки какво взимат като мерки в държавата, за мен много от нещата не са адекватни. През март и април говорехме как няма легла, няма респиратори. Проблемът и тогава беше, че няма лекари, които да работят в болниците до тези легла и с тези респиратори. Сега в момента респиратори има, никой не говори за тях, но все по-ясно става, че лекарите не достигат. След няколко месеца ще дойде друг проблем - кой ще работи извън болниците. За мен основната дейност, големите усилия трябва да се концентрират в доболничната помощ. Кой ще работи с тези болни, които не са в болниците? В момента статистиката е такава - 70 хиляди активни случаи, от които 5 000 са хоспитализирани. Моят въпрос е къде се лекуват другите 65 000? Много по-голямата част от хората са си вкъщи и имат нужда някой да им обърне внимание, да им даде съвет, да ги преслуша. И това е изключително натоварващо. Всеки лекар, който се занимава с такива болни, е на ръба на силите си. Аз започвам в 9 сутринта и до 9-10 вечерта отговарям на телефони, на съобщения и т.н. Това е адски натоварващо.


Без да омаловажавам работата на колегите, но в клиниката имаш определен брой болни, с които работиш. Извън клиниката аз имам отделение с 30 хиляди души, хората, които живеят в Ботевградска община, образно казано. Аз трябва да се грижа за тях. Така че трябва да се мисли какво ще правим после, когато създадем всичките болници. Няма как да направим болница за 6 милиона души, нали.


Да не се окаже, че първо ни ръкопляскаха на нас, лекарите, сега казват, че си вършим работата, да не дойде момент да ни линчуват, че не можем да приемем и излекуваме всички.