„БАБА” на стария ни български език означава Душа,


а „БА БА” – Стара Душа, душата най-близо до Слънцето.


От там идват българските думи :


Съд ба, Рож ба, Дар ба, Сват ба, Весел ба, Мол ба, Дел ба...


Някога Ба Ба е било титла, която се е давала на Старейшина или на заслужил, знаещ, вещ човек.


После Баба започнали да наричат най-вещата (можещата) жена. Тя имала цяр за всичко, знаела Думите на душата (БАела) и само тя израждала рожбите (БАбувала).


Днес е Бабинден. Нека всеки, който още си има Баба, да отиде да ѝ целуне ръка. Че няма по-силна магия от бабината добра дума! 


А за тези, на които Баба ви вече си е отишла, притворете очи и тихичко ѝ изпратете едно: 


“Да бъде светлина по Пътя ти, Бабо!”  


И да знаете, че Баба си чува рожбите винаги, накъдето ѝ да се е отправила... и си ги наглежда...


 


От НЕТА