По-света пистите са предимно дълги и широки, но на по-екзотичните места тези характеристики не са спазени.

Къси писти, такива завършващи в някоя пропаст или дори сгушени между някоя планина. Представите ни за сигурност на летищата може силно да се променят.

Големите самолети като Airbus 340  или Boeing  747 се нуждаят от поне 2.5 км за едно сигурно кацане. Ако пистата е по-къса следват сложни въздушни маневри, които включват завои, дъги или рязко спиране. Тези неща може и да не са от най-приятните, но поне гарантират здравето и малка доза адреналин.

Летище Матекане, Лесото - Миниатюрната писта с дължина 400м свършва на края на една планина. Само опитни пилоти могат да кацат там, защото ако не успеят ги чака пропаст дълбока 600м.

 

 

 

Хулулу, Малдивите - Пистата е по средата на остров. А тази за кацане стига точно от единият край до другият.  При приземяването тук самолета се движи точно срещу океана.

 

 

 

Гибралтар, Гибралтар - Дългата 1800м писта се простира навътре в морето. Още с кацането, пилотите трябва да натиснат спирачките.

 

 

 

Международно летище Макао - Тук отново цялата писта е изнесена в океана като в края и началото й се простира само той.

 

 

 

Принцеса Джулиана, Св.Мартин - Въпреки, че пистата е достатъчно голяма да поеме малки и средно-големи самолети, по-големите при приземяването си едва не докосват предпазната ограда на летището.