Участие в традиционните четения на 2 юни в Скравена взе Николай Иванов – историк, изследовател, автор на множество книги, сред които “Нови документи за гроба на Ботев“ и “Убиецът на Ботев – нови архивни документи“. Документите, които са включени в тях, са почти на век и са съхранявани в Българската академия на науките. Автентичността им е удостоверена. А защо не са издадени до този момент и как стига до тях? Отговор на тези и други въпроси даде авторът пред присъстващите на четенията. 


“Когато се охлаби примката и достъпът е осигурен, всичко е лесно“, казва той и допълва: “Трябва да имате много добра познавателна култура за документите, които пипате, защото може много преди Вас да са ги чели, но Вие да не можете да ги обвържете и да не можете да разберете колко ценно е това, което имате в ръцете си.“. 


Документите, които той представя в книгите си, без съмнение сочат кой е убиецът на поета-революционер и къде е погребан той.


Години наред битува мнението, че тези документи са погубени през 1944 год., когато боен самолет, прелитащ над Враца, пуска бомба, която не се взривява, но унищожава част от фасадата на читалище “Развитие“. Оказва се, че тази колекция от документи - свидетелски показания на около 20 очевидци, събирани в продължение на 10 години от създадената през 1934 год. комисия за обследване гибелта на Христо Ботев, съвсем не  е унищожена. През 1968 год. документите са предадени от Димитър Бучински – скулптор, живописец, историк, краевед, уредник на музейна сбирка при читалище “Развитие“ във Враца, на Отделение “Ботев – Левски“ при Историческия институт към Българската академия на науките. В книгата “Убиецът на Ботев“ е публикувано и писмото, с което Бучински предава тези документи. От тях става ясно, че не българин е убиецът на Христо Ботев, а черкез. 


Джамбаз Мустафет – турчин на военна служба, родом от Видин, при разпита във Враца казва: “Не съм го аз убил, а го уби друг от моята група, която беше с мен, кога се завръщахме вечерта след боя откъм мина “Плакалница“. Но не съобщава името на физическия убиец. 


Черкезите разполагат с пушки “Спрингфийлд“ 14,66 мм от Американската гражданска война, които са преработени. В книгата се твърди, че именно с такава пушка е убит Христо Ботев. Изстрелът е в гърдите. Главата на войводата е отрязана и по нея няма следи от куршум. Тя е отнесена на другия ден със седем други глави във Враца. Тялото е погребано от дядо Вълко Учиндолеца до зидовете на църквата “Света Троица“ във Врачанския балкан. Мъжът е болнав и недоживява свободата. Описан е маршрутът, който той изминава, за да стигне до светата обител, изключително труден, но безопасен.На същото това място през 1882 – 1883 год. са правени молебени. То е каменисто и труднодостъпно. Никола Обретенов, като врачански управител след Освобождението, е присъствал на молебените по покана на хората от село Медковец. Но впоследствие разпорежда те да бъдат преустановени. 


“Властта се бои от мястото на поклонението. Големите неща са малките неща. Един народ се познава по дребните детайли – винаги е така“, лаконичен е Николай Иванов.  


Авторът сподели, че е наел група от специалисти за възстановка на убийството. Сред тях са инж. Тодоров, работил във военния завод “Аркус“ – Лясковец и Юксел Етем, чийто дядо е присъствал на нишенджийски стрелби. Всичко това подробно е описано в книгата, публикувана е и схема на ситуацията, в която е произведен изстрелът срещу Христо Ботев. Мястото към момента на разстрела на войводата е абсолютно голо. Сега там е гора. 


Гражданин благодари на Николай Иванов за книгите с думите: “Замислих се за себе си, когато бях в училище. Гордея с това, което сме ние българите, но някак си не можех да бъда толкова горд, когато имаше едно такова съмнение, че Левски е предаден от български поп и че Ботев е убит от българин. Затова Ви благодаря за тези книги!“. Той попита дали има вариант информацията в книгите да стигне до младото поколение. 


Дългогодишната учителка по история Ангелина Гергова допълни: “Докога ще има тези различни версии за смъртта на Ботев, не може ли да се обедините? Какво да кажем на децата?!?“. 


В отговор Николай Иванов подчерта, че позоваването на документи е изключително важно и абсолютно задължително.


На четенията присъства една доста колоритна личност – мъж, облечен в бeли дрехи с шевица на ризата, босоног, белобрад… Сякаш е духовно лице от “Бялото братство“. За себе си разказа, че спи под звездите, защото къщата му в Бургас била разрушена през април от вандали. Успял да стигне до Скравена днес, благодарение на добри хора, сподели той.  


Мъжът се казва Владимир Николов. Изработил е витражите в паметник-костница на Ботевите четници. Не е присъствал на официалното откриване на обекта, тъй като тогава имал друг ангажимент, свързан с работата му. За първи път влиза в костница на 2 юни 2022 год. Той разреши на автора на книгите за Ботев да му направи няколко снимки. Напълно възможно е от тази първа среща между двамата да се “роди“ поредна книга. Кой знае?