Правителството започна проверка на концесионинте договори и очаква в държавния бюджет  да влязат около 200-300 милиона лева от несъбрани приходи от концесионери на кариери за добив на подземни богатства и инертни материали.                      
Проверяващите ще правят сравнение между данни от измервания на скалната маса, направени преди десетина години, и нови, направени сега. "Имаме индикации, че има сериозни добиви, които не са отчетени, и съответно нито са платени концесионни такси, нито е платен ДДС, нито е деклариран приход, данък печалба и така нататък. Там говорим за очакван ефект между 200 и 300 милиона лева",  това заявява финансовият министър Асен  Василев по време на правителственото заседание на 9 август, посочва изданието „Дневник” позовавайки се на стенограмата от заседанието.

Министърът на енергетиката Румен Радев добавя, че в годините назад контрол е осъществяван само на големите компании за добив на метални изкопаеми, защото са "най-лесните", докато "много свенливо се гледа на проверките, особено в строителния сектор".

По думите на Радев планът за проверки в сектора, изготвен в министерството, обхваща по-малко от 30 обекта годишно. Допуска, че в миналото договорите са сключвани без да се планират постъпления от тях.
Премиерът Николай Денков обобщава: "Ясно защо някои среди имат притеснения от наличието на един финансов министър, който е готов да стартира контролни механизми, които са приспани години наред по разбираеми причини, но това е начинът да има достатъчно приходи и да се възстанови чувството за справедливост". Предупреждава обаче "да се действа внимателно, да не се създаде усещане за репресия, за да може от една страна да се раздвижат социалните системи и от друга страна да има равноправна бизнес среда за всеки един участник".
По данни от Националния концесионен регистър действащите концесии за добив на подземни богатства са 550. Последният приет и публикуван доклад на Координационния съвет по концесиите е за 2021 г., а е приет през есента на 2022 г. От текста се разбира, че в последните години събирането на данни за изпълнението на концесионните договори изостава и публикуването им става със закъснение от около две години, посочва в публикацията си „Дневник”.