В писмо, получено на редакционната ни поща, един от феновете описва пътя на любимия баскетболен отбор Балкан към финала. Път, осеян с множество обрати, но в крайна сметка основната цел е постигната: "БАЛКАН върна шампионския си манталитет и публиката се завърна.". Публикуваме пълния текст на писмото, без редакторска намеса:


SHOW MUST GO ON


Една почти баскетболна сага за “БАЛКАН” БОТЕВГРАД СЕЗОН 23/24


Датата е 25 МАРТ 2024 година. Мрачното и носталгично време е все още налице, като идентично е и настроението в БК „Балкан“. Отборът „крета“ на четвърто място в класирането, играта въобще я няма, публиката също. На мачовете идват около 200-300 човека, феновете усилено говорят, че сезонът е катастрофа.


В същия ден БАЛКАН е смазан на територията на Ботевград от играещия силен сезон „Черноморец“ Бургас,  носител на Купата и лидер в първенството, със 71 на 95. Треньорът на БАЛКАН напуска не само баскетболния клуб, но и Ботевград. Като че всичко, което може да се счупи, е вече счупено.


Тогава идва гениалната идея на ръководството на клуба да назначи като треньори амбициозния и талантлив тандем - Васил Христов и Иван Коцев. Двамата, макар и да не са били старши треньори, имат невероятната амбиция да се докажат в професионалния баскетбол. И, о, чудо, магията се появява. На 28 март 2024 година Балкан беше домакин на ЦСКА, като следваха 7 срещи до края на редовния сезон. Балкан едвам удържаше четвъртото място и задачата пред новия треньорски щаб беше - да се удържи четвъртото място и да се бие ЦСКА в четвъртфинала. Всичко друго беше фантастика.


Преди началото на срещата с ЦСКА започнах да давам моите прогнози. За останалите 7 срещи дадох прогноза 6-1. Хората около мен се смееха, а една от известните личности в града ми даде коефициент 100:1. Аз отговорих, че ще заложа само 10 лв., защото иначе няма да плати.


Рулетката си завъртя и в следващите 5 срещи Балкан беше 5-0. Играта видимо се подобри, като приносът на треньорите беше „очеваден“, отборът намираше себе си и като че ли мечтите започнаха слабо да се появяват.


Следваха обаче две гостувания на лидерите в шампионата- Черноморец и Рилски спортист. Тук много фенове ми обясниха, че всичко хубаво свършва и следват две катастрофални загуби.


Датата беше 19 април 2024 година, БАЛКАН гостуваше на лидера Черноморец, непобеждаван в своята зала, в редовен сезон, от края на 2022 година, доминиращ в първенството и носител на Купата. Много специалисти вярваха, че няма какво да ги спре тази година от титлата. Всичко това беше вярно до полувремето, когато Черноморец водеше с 15 точки и се очакваше лесна победа. Тук някъде магията започна да се случва в пълна степен. Треньорите изцяло промениха концепцията на игра и Балкан смаза Черноморец в третата част, като преднината беше изцяло  заличена. Четвъртата част вървеше кош за кош, като две секунди преди края прекрасен заслон на Николай Грозев остави сам Мартин Сотиров, който собственоръчно „гилотинира“ домакините - 89 на  90. Серията стана 6-0.


Махалото се завъртя в обратната посока и започнах да чувам прогнози за 7-0, дори 10-0. За съжаление се оказах прав - последва тежка загуба от Рилски и сезонът завърши със серия 6-1. Следваха плейофите.


Тук дадох следващата си прогноза: 3-1, което означаваше 2-1 с ЦСКА и победа в първото гостуване на Черноморец на полуфинал. Първата част от прогнозата се приемаше, но победата на Черноморец като гост будеше смях.


Първата среща с ЦСКА беше спечелен с 15 точки, но втората, въпреки опитите за обрат, беше загубена. Следваше третата решителна среща в Ботевград. Публиката започваше да се връща, играчите започнаха да вярват, че може още. Срещата приключи преди да е започнала - в 11-тата минута резултатът беше 33:4 и 20 точки  разлика в края. Балкан беше на  полуфинал.


Това, което трябваше да се каже за тази среща, го каза треньорът на ЦСКА - Росен Барчовски: ”Знаете ли какво реши мача? Това е над 60-годишната история на ботевградския баскетбол, тези хора тук - целият град правят баскетбол, откакто се помня, дори преди мен!”.


Идваха мачовете на истината, дали Балкан ще продължи полета си, или ще падне миг преди да полети. 


Полуфиналът срещу Черноморец - безспорен хегемон в първенството, носител на Купата и според последното им интервю преди плейофите: 9-0 и шампион. Според моята прогноза трябваше да победим първата среща. Така и стана, с отлично подготвена стратегия от треньорите и мъдра игра - всички девет състезатели дадоха своя принос за победата, като спечелиха три от четири части. Тук някъде започна да се прокрадва една нова звезда в Балкан - Майкъл Диксън, който стана и реализатор на отбора. Разбира се, приносът  на Митко Димитров и Данчо Минчев беше значителен, като се включиха блестящо и Сотиров, Адамс, Пищиков, Грозев, Герганов - всеки оставил част от себе си за победата. Приказката като че започваше!


И странно,  вече бях 11-11  в прогнозите си, а човекът който ми беше дал коефициент 100:1 трябваше да продава колата си.


Беше време за второто гостуване и за новата серия прогнози - казах, че втората среща не я виждам и ще я загубим, но ще вземем серията с 3:1. Вече дори треньорите на БАЛКАН слушаха прогнозите ми. 


За съжаление първата се сбъдна - Черноморец взе първата си победа, играта на БАЛКАН нямаше какво да се коментира. Това обаче, за което бяха дошли в Бургас -  една победа, беше факт. Керванът се пренесе в Ботевград.


Третата среща започна и продължи, както се очакваше - непрекъсната гонитба в точките. Време беше майсторите в играта да решат изхода. Двамата лидери на БАЛКАН - Димитров и Минчев, отново дадоха сърце и душа за отбора. И нова звезда се роди - Майкъл Диксън, който започна да играе като Майкъл Джордан - не само вкара 30 точки, но и статистиката му беше ужасяваща - 9/13 за 2т ., 3./4 за 3т. и 9/9 (!!!) за 1т. , при коефициент 37. 


Много важно беше и включването на Грозев, Пищиков и Сотиров, но особено важно - тройката „през човек“ на младия Герганов, която не само обърна в края на четвъртата част резултата, но беше и началото на края на Черноморец - не само в тази среща, но и в серията.  


Всички идеи на треньорите започваха да се случват, публиката се завръщаше, като един момент особено се открои - на полувремето бе отбелязана 50-годишнината от първата титла на БАЛКАН, спечелена месец май 1974. Публиката аплодираше дълго и като че ли вече нямаше какво да спре отбора.


Четвъртата среща сложи лавровите венци на треньорите и играчите. Чудото стана факт и Балкан победи с 3:1 в серията. Тази среща беше една лекция от треньорския щаб на Балкан, който макар и подценяван от много хора, показваше как трябва да се играе модерен баскетбол. В срещата имаше само един отбор – БАЛКАН.


Беше времето за празнуване, БАЛКАН, отписван и критикуван, отново на финала, а публиката нарасна на 2500 души (при едва 300 в началото на плейофите).


Заслугите за победата - обичайните заподозрени Димитров и Минчев, но и особени заслуги на Диксън – той направо „разпори“ Черноморец с 36 точки и коефициент 42. Или, както казваха на тази среща - единственият шанс Диксън да не вкара, е да стреля от съблекалнята на БАЛКАН, и то ако трите врати до игрището са затворени.


Моята прогноза стана 14 от 14 и човекът, който му беше дал коефициент 100:1, беше време да продава къщата си, за да плати. Вече никой не искаше да лови басове с мен, а бутилките с уиски, които спечелих от ентусиастите, бяха толкова много, че трябваше да ги затварям като компоти в мазето.


Може би тук е време да свършим с тази почти баскетболна сага, но може ли едно представление да свърши, без да представим главните лица:


Двамата „професори“ в баскетбола Митко Димитров (El Capitan) и Данчо  Минчев (El Dragon), които направиха най-силните си изяви този сезон - бяха ефективни и постоянни. Не можеха да бъдат спрени нито при отиграванията под коша, нито от тройката. Митко продължава няколко години да е лидерът в БАЛКАН и голям пример за младите в баскетбола, а Данчо показа как човек с контузия в коляното остава в отбора, дава всичко от себе си и продължава да играе най-силния си сезон.


Майкъл Диксън (El Vkarvacho) - на полуфинала вкара 70 точки за два мача и нямаше как да бъде спрян. Статистиката му е блестяща в плейофите и просто няма спиране.


Хана, Герганов, Сотиров, Пищиков, Грозев - всеки се опита и успя да добави това, което беше нужно на отбора - в защита или нападение.


Адамс – играч, който може да чете отлично играта, но явно контузията му пречи да разкрие целия си потенциал.


Младите Михайлов, Гавазов, Корестилов, които горяха в играта и чакат да дойде и тяхното време


Продължаваме с треньорски екип Васил Христов и Иван Коцев, които бяха извикани „на пожар“, само да довършат сезона и да играят максимум полуфинал. Но блестящият тандем, който изградиха, даде началото на подема и място на финала. Те правиха всичко - разбираха и мотивираха играчите, ръководеха хладнокръвно срещите, бяха безкраен генератор на идеи.


Да не забравяме и публиката. Един от най-важните фактори за Балкан в цялата баскетболна история - без нея, без непрекъснатите аплодисменти играта губи смисъл.


Единственото, което се питаме - какво ще стане на финала? Този въпрос е неправилен, защото това, което трябваше да стане - вече стана. БАЛКАН върна шампионския си манталитет и публиката се завърна. 


Единственото което остава:


SHOW MUST GO ON, БАЛКАНЦИ-ЮНАЦИ!!!


П.П. Реших да използвам за заглавие текста на песента на Фреди Меркюри, която беше любима на един голям баскетболист от Ботевград - Димитър Пенчев Димитров.


От един скромен фен на баскетбола и нескромен фен на БАЛКАН.