Канадска фирма има разрешение да започне проучване за медно-златни руди в района на общините Ботевград, Мездра и Своге.  Липсата  на екологична оценка на проекта обаче е на път да предизвика недоволството на жителите в тези райони. Според разрешението проучванията на територията на община Ботевград ще се правят в землищата на селата Краево, Гурково и Литаково.

ПРЕДИСТОРИЯТА


Новината, че канадска фирма е получила разрешение да проучва за медно-златни руди пръв съобщи вестник „Ботевградски вести” точно преди три години.   Вестникът съобщи, че на 6 август 2021 година тогавашният министър на енергетиката Андрей Живков е издал разрешение за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми на територия, която се намира в землищата на общините Ботевград, Своге и  Мездра. Площта е над 166 кв.км, а срокът на разрешението е три години.


Фирмата, която е получала разрешението, е „България Алфа”. Едноличен собственик на капитала е канадската „Миндоро Мидълен”.
Видовете и обемите на работите по търсене, проучване  и добивите за технологично изпитание, са определени в работна програма, неразделна част от договора на фирмата и министерството на енерегетиката. „България Алфа” е регистрирана през 2011 година. Имат обекти в Източните Родопи, където проучват наличието на медно-златна минерализация.
На 11 август 2021 година кметът на община Ботевград  Иван Гавалюгов е уведомен писмено от Министерството на енергетиката  за издаденото разрешение, от своя страна Общината изпълнява изискванията на закона и публикува информацията на официалната  си интернет страница.
Ден след това е  публикуваната новина и в сайта botevgrad.com. Прочели са я над 4 500 души.
Междувременно на  20 август заместник-кметът Цветелин Цветков изпраща писмо до Министерството на енергетиката, в което настоява Общината да получи повече подробности за предвидените дейности по време на проучването на медно-златни руди - вида на сондажите, обема на работите, опазването на околната реда и водите и т.н.


„Същевременно бих искал да изкажа неудовлетворение  от непълнотата на информацията, съдържаща се в Разрешението, което от своя страна не ни дава възможност за формиране на становище по посоченото разрешение” – посочва той.
„Предложеният координационен регистър на граничните точки, описващи площта за търсене и проучване, не е в  координационната система БГС 2005, с която работим и е невъзможно да се ориентираме в землищните граници, следователно не можем да преценим  и кои са изключените зони” – посочва в писмото си Цветелин Цветков.


На 8 септември получава отговор от Министерството на енергетиката, подписано от Теодор Дребов, директор на „Дирекция природни ресурси, концесии и контрол”. В писмото си  Дребов казва, че предстои подписване на договор между титуляра на разрешителното и министерството на енергетиката, в който подобно ще бъдат разписани правата и задълженията на страните, включително и тези, касаещи изпълнението на геоложките изследвания и опазване компонетите на околната среда в региона. И подчертава, че  геоложко-проучвателните  работи ще бъдат извършвани само при положително становище от Министерството на околната среда и водите.
Три години след тази кореспонденция публична информация за развитие на този проект нямаше.


НОВО РАЗВИТИЕ


Преди няколко дни  на страницата на екоминистерството бе публикуван Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитените зони. От него става ясно, че се предвиждат 57 алтернативни сондажни площадки на осем локации. Сондажите ще бъдат на 1900 метра. 44 от сондажите попадат в територията на защитената зона „Искърски пролом - Ржана“. Според доклада на МОСВ предварителните дейности не носят опасност за трайни вреди върху околната среда.
Според разрешението проучванията на територията на община Ботевград ще се правят в землищата на селата Краево, Гурково и Литаково.
Публикуването на доклада на МОСВ предизвика реакции сред жителите на част от засегнатите села.  В община Своге в селата Бов и  Лъкатник даже е започнала протестна подписка. От социалните мрежи става ясно, че вече са се подписали над 1 000 души.

МНЕНИЯТА НА ЕКОЛОЗИТЕ


Екоактивистът и бивш депутат Тома Белев публикува  във фейсбук позицията си и заяви: „Самата процедура е сбъркана.
След като от МОСВ са установили, че има риск от значително увреждане на защитените зони от Натура 2000, е трябвало да разпоредят извършването на екологична оценка, а не само на оценка за съвместимост с целите на Натура 2000. Това е и разпоредбата на Директива 2001/42/ЕО и на българския закон за биологичното разнообразие” – пише той..


Според него МОСВ трябва да  възобнови производството по решението си от април тази година и да разпореди извършването на екологична оценка. Готовите доклади по оценка за съвместимост ще са част от общия доклад по екологична оценка. Така няма да се лишават гражданите на трите общини от възможността да се запознаят с рисковете за тяхната околна среда, като цяло от добива, а не само от проучването, и да изразят своята позиция".


Подобна е и официалната позиция на партия „Зелено движение”.
„Зелено движение” призовава министъра на околната среда и водите да прекрати настоящата процедура и да задължи инвеститора да изготви екологична оценка, която на най-ранен етап на инвестиционното му предложение да оцени потенциалните му въздействия върху човешкото здраве, околната среда и културното и природно наследство на общините Своге, Мездра и Ботевград. Обръщат внимание също, че ако не се промени процедурата всеки гражданин може да обжалва решението на МОСВ за оценка за съвместимост като незаконосъобразно.