Над 2000 миньори се събраха днес в защита на работните си места на безпрецедентен протест пред сградата на Министерски съвет. Нашето искане е да не се въвежда нов допълнителен данък върху добива на подземни богатства, настояха от бранша.


По същото време в сградата на правителството заседаваше Съветът за тристранно сътрудничество. Протестът бе организиран от Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ и Синдикална миньорска федерация на КТ „Подкрепа“. Пред Министерския съвет скандираха миньори от Елаците-Мед, Асарел-Медет, Каолин и други минни предприятия. Три от най-големите добивни компании спряха работа. 


Работници от Каолин стачкуваха пред Община Ветово тази сутрин в знак на солидарност със своите колеги. 


„Този данък е непосилен. В нашия бранш всичко е на светло и всички плащат осигуровки на реалните заплати, плащат концесионни такси, корпоративен данък, данък печалба и сега този допълнителен данък ще доведе до ликвидация на голяма част от предприятията от миннодобивния бранш и обезлюдяване на региони“, коментира Валентин Вълчев, председател на Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ. 


В целия бранш са заети около 19 хиляди души. Притесненията на миньорите са, че ще останат без заплати, без работни места и новият данък ще доведе до сътресения в миннодобивната промишленост, която осигурява всяка година 5 % от БВП. „Крайната цел е да покажем на управляващите, че няма да се съгласим с техните предложения и ще защитим труда си до край. Ако сега не ни чуят, след няколко дни, когато се гледа бюджетът в Народното събрание, целият бранш ще бъдем тук“, подчерта Валентин Вълчев.


„Поискахме среща с министъра на финансите. Имаше един месец тишина. През този месец ние писахме писма, звъняхме. Винаги сме търсили диалог с всяка една държавна институция, този път такъв липсваше. Нито Министерството на финансите, нито Министерският съвет се отнесе сериозно към нашите искания“, каза изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара доц. д-р инж. Иван Митев. Той определи новия данък като безпрецедентна мярка в Европа и ЕС. „Въвеждането на четвърти данък и то в размер на 15 % няма пазарна логика. Предложението е абсурдно“, допълни доц. Митев. 


Минната индустрия всяка година внася 800 млн. лева в публичните финанси на държавата и формира 3.8 млрд. лева разходи за свързани дейности – строителство, доставки на машини, закупуване на горива и т.н. Отделно за заплати добивните компании плащат над 750 млн. лева всяка година, обясни още изпълнителният директор на БМГК. 


През вчерашния ден Българската минно-геоложка камара излезе със становище относно предложението на Министерство на финансите да се въведе нов данък подземни богатства.