Както на всеки трети март, изпитваме гордост и изключителна признателност към всички, които със своята саможертва, със своята безгранична вяра и своите действия допринесоха за извоюването на така жадуваната свобода преди 147 години. Да, тя не се случи без чужда помощ и подкрепа. Но тя, както се каза много пъти, беше извоювана, благодарение на многогодишните усилия на поробения български народ и жаждата му за самостоятелна, независима държава. 


Няма да преповтарям добре известните на всички ни исторически факти, но ще спомена нещо, което на мен лично ми прави впечатление, предполагам и на вас, през изминалите години. За съжаление това се очертава като модел на поведение на български държавници и управници не само в днешни времена, а именно прекаленото съобразяване с повелите, насоките, начина на изказ, начина, по който ни се вменява, че трябва да усещаме нещата. Преди три години официалните речи по повод 3-ти март започнаха да се видоизменят, като съвсем съзнателно се пропуска почитта, уважението, признателността към Руската империя, тогава основен участник в събитията, довели до освобождението на България и създаването на Трета българска държава.


И днес, отново под влиянието на геополитически фактори в глобален мащаб, разбира се, започва да се прокрадва правилната реторика, в която плашливо споменаваме нещо, което изпитваме като народ от дълги години. Разбира се, всеки има право да свързва онези събития със сегашните, но безспорно и достойно поведение на всеки един народ е да бъде признателен, когато има за какво, независимо от конюнктурните обстоятелства, които са свързани с днешните събития. Така че съвсем нормално е да кажем: благодарим, поклон и признателност към всички руски, украински, молдовски, румънски, финландски и други чужди войни, оставили костите си по нашите земи! Може би не с основната цел да освободят България, но в крайна сметка тяхната саможертва е довела до това ние днес да живеем в свободна и независима българска държава.


Естествено, нашата най-голяма признателност е към предците ни, които пет века са търпели чуждо присъствие, според някои, а според други - османско иго или турско робство, всеки да го разбира както иска. Но са ясни и неоспорими фактите, и желанието, и борбата на българския народ за самостоятелна държава и за запазване на християнската вяра. Дълбок поклон пред всички онези поколения, благодарение на които се наричаме българи и свободно изповядваме нашата християнска вяра!


Чести празник! Да живее свободна, самостоятелна, последователна и признателна България! Това каза в словото си по време на тържеството пред паметника на Свободата кметът Иван Гавалюгов.  


Родолюбивите песни “Къде си, вярна ти любов народна?“ и “Жив е той, жив е“ прозвучаха в изпълнение на нашата млада съгражданка Любомира Вушева.


В програмата взеха участие още Духов оркестър – Ботевград, който предвождаше шествието от паметника на Христо Ботев до паметника на Свободата, Младежкият духов оркестър и мажоретен състав. 


С поднасяне на венци и цветя пред паметника ботевградчани изразиха своята признателност към саможертвата на загиналите за свободата на България. След края на официалната част се проведе заря в чест на Националния празник. Тържествената програма, посветена на 3-ти март, завърши в големия салон на читалище “Христо Ботев“, където “Майсторите на танца“ представиха своя впечатляващ спектакъл “Духът на България“, който пренесе публиката в магически свят, изпълнен с танци от различните етнографски области и стилизиран фолклор.


Радостен е фактът, че през днешния празничен ден над 500 гости на града и местни жители са посетили Исторически музей - Ботевград.