Днес Православната църква чества Свети Георги Победоносец.


Денят е обявен и за Ден на храбростта и Българската армия. Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано, на 1 януари, с указ № 1 е учреден и военният орден за храброст — отличие, с което се удостояват лицата, извършили подвизи на бойното поле.


Свети Георги Победоносец е мъченик за християнската вяра, загинал през 303 г. при управлението на римския мператор Диоклециан.


В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Той е календарно обвързан – празнува се на 6 май и се чества във всички територии, населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден.


Св. Георги традиционно е възприет като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден (както и този на Спасовден) е особено плодоносен.


На Гергьовден имен ден празнуват Георги и Гергана, Гочо, Габриел и Габриела, Гинка, Ганка и Ганчо, Гено, Генчо, Галя, Галин, Галина и производните им имена.


Гергьовден е не само ден на почит към светеца, но и празник, който обединява семействата и общностите. Той напомня за важността на добродетелите и традициите, които носим в сърцата си. Независимо къде се намираме, празникът на Свети Георги ни призовава да бъдем добри, смели и отговорни, за да направим света около нас по-добро място. Чрез спазването на обичаите и предаването на историята на следващите поколения, ние продължаваме да съхраняваме националната ни идентичност и културно наследство.