Виктория Маринова от много години работи в школата на Балкан и се грижи най-вече за запалването за баскетбола на най-малките и за запазването на страстта им към този спорт, което е може би най-трудното в днешно време, когато малчуганите имат доста възможности за развлечения.


Вие сте треньор с дългогодишен опит и доказани резултати. Какво Ви мотивира да работите с млади състезатели, особено във възрастта 15-16 години?


Работата с млади играчи е изключително отговорна и деликатна. Повече от 25 години съм треньор и силната ми любов към баскетбола и желанието ми да предам опита и знанията, който натрупах в годините от различни доказани световни специалисти в баскетбола ме мотивира изключително много. Друг мотивиращ момент е когато видя деца с потенциал и голяма работна етика да им помогна да доразвият и надградят технико-тактическите си уменията и да се реализират. За мен, като треньор не е важно с каква възрастова група работя. Стремежът ми винаги е бил да поддържам високо професионално ниво.


Какви са основните предизвикателства при работата с момчета в тази възраст и как подхождате към тях като треньор?


Най-голямото предизвикателство в тази възраст е да съумея да накарам всеки един играч да бъде психически устойчив, да бъде максимално концентриран в тренировъчния процес и да дава 100% от енергията си по време на подготовката. Да не се влияе от странични фактори, които пречат както на него така и на отбора, т. като знаем, че в този период настъпват едни по-сериозни биологични промени в организма на децата.


Наскоро се проведе пролетният камп, организиран от ASG със сръбския специалист Саша Груич. Какво е Вашето мнение за това преживяване както като организация, така и като съдържание?


На проведения пролетен камп в Ботевград се видя, че организацията съвместно със Саша Груич и сръбските треньори беше на изключително високо ниво и прецизирано и до най-малкия детайл. Имам опит, като треньор в подобни кампове в чужбина, и смея да твърдя, че не само организационно, но и спортно-технически камп ASG в Ботевград наложи изключително високи стандарти.


Част от Вашите състезатели участваха в този камп. Видяхте ли конкретни резултати или развитие в тяхното поведение, техника или мотивация след участието им?


Категорично - видях резултати и промяна. Бяха заредени, енергични и много мотивирани да продължат да работят.


Според Вас колко важно е участието в подобни специализирани кампoве за индивидуалното израстване на младите баскетболисти?


Тези кампове са изключително полезни, особено ако се окажеш на правилното място и с правилните хора, както в случая с камп ASG. Всеки играч, който иска да напредва задължително трябва да отделя голямо време за усъвършенстване на индивидуалните си технико-тактически умения. Това няма как да се случи в рамките само на самата тренировка. Изключително важно е всеки млад играч да е изцяло посветен и отдаден на своето развитие, с компромиси и оправдания не се постига нищо. Заблудата, повърхностното отношение и неглижирането на тренировъчния процес са най-големия враг и пречка за израстването на играча. Всяка допълнителна тренировка в камп или индивидуална тренировка е крачка напред към израстването на играча.


Кампът предложи доста интересни подходи и упражнения – има ли нещо конкретно, което Ви направи впечатление в работата на Саша Груич и ASG?


Кампът на Саша Груич ASG има своя наистина открояваща се визия и почерк, не случайно е един от най- посещаваните кампове в Сърбия, Черна гора, Русия, Швеция, Дубай и други държави. Едно от нещата, което отличава и прави впечатление веднага е скоростта, прецизността и енергията, с която се изисква да се изпълняват техническите елементи. Не се правят компромиси и не се толерира непрофесионалното и небрежно отношение по време на тренировката.


През август предстои летен камп отново със Саша Груич и ASG. Какви са Вашите очаквания за него и бихте ли препоръчали участие на други състезатели и треньори?


Да, разбира се, препоръчвам на всеки един млад състезател по баскетбол да посети ASG камп и да се докосне до едни изключителни сръбски и български баскетболни специалисти, за да може да подобри баскетболните си умения, да се докосне до една изключителна атмосфера и обстановка и да попие знания и умения, които ще му помогнат в израстването му, като баскетболист.


Смятате ли, че допирът с чуждестранни специалисти и по-различна тренировъчна култура е полезен за младите играчи? Ако да – в какво най-много?


Да, смятам, че този манталитет, отношение и работна етика или както Вие го наричате „тренировъчна култура“ е главното, с което ние българските треньори от години се опитваме да се справим. Допирът с чужди специалисти прави така, че младите играчи да осъзнаят, че няма нищо по-различно в изискванията, системността и постоянството в тренировъчния процес, както в България, така и в чужбина, че с компромиси и нередовен тренировъчен процес не се постига нищо, не случайно мерките спрямо играчи, които не спазват и нарушават тренировъчния процес са крайни от чуждестранните ми колеги. Дълбоко вярвам, че в основата на всеки успех стои дисциплината, правилната самооценка, психическата устойчивост и безкомпромисната работна етика и отдаденост.


Вие имате дългосрочен поглед върху развитието на състезателите – кои качества според Вас трябва да развиват най-много момчетата на тази възраст?


До тази възраст - 15-16 г., играчите трябва да са вече на едно доста добро технико-тактическо, физическо и психическо ниво, за да могат да преминат към едно по-високо, осъзнато, мотивирано и целенасочено поведение в предстоящия тренировъчния процес, тъй като тази възраст за мен е прехода към израстването им към професионалния баскетбол.


И на финала – какво бихте казали на родителите и младите спортисти, които се колебаят дали да участват в подобни кампoве с международни треньори?


Бих посъветвала всички родители да инвестират в подготовката на детето си, да го подкрепят и да бъдат съпричастни в желанието му да се развива и напредва, да се доверят на специалистите в тази област, да не се опитват да изземват функциите на треньорите. На младите играчи бих казала, че не трябва да се задоволяват с постигнатото до момента, че трябва да надграждат постоянно наученото, защото във времето сами ще се убедят, че никога нищо не е достатъчно, като знания и умения и, че ако те не са най- големите критици към себе си няма как да успеят. Смятам, че камп, какъвто е ASG е безспорно правилното място за индивидуален напредък и усъвършенстване, защото развитието на всяко дете зависи от вложения ежедневен труд сега, за да може да се радва на успехите си в бъдеще.